Лицето на Уинстън се изкриви от гняв. Замахна на посоки, блъсна я по рамото и я запрати върху леглото.
— Ти, долна курво! Разкрачила си крака за братовчед ми като разгонена кучка. Всички жени сте еднакви. Не мога да понасям закръглените ви бедра, щръкналите ви гърди, запотените ви тела и сластните ви гърчове. Само от мисълта, че трябваше да легна до теб, ми се повдига, но щях да преодолея отвращението си, за да изпълня дълга си и да забременееш, за да запазя благоразположението на баща ти. Всичко щях да направя заради наследството ти, въпреки физическото ми отвращение.
Ужасена, Девън наблюдаваше как беснее Уинстън. Къде бе изчезнал мъжът, който я ухажваше изискано и мълвеше нежни думи, склонили я преди месеци да приеме годежа? Какви ужасни неща говори! Колко силно ненавижда жените! Разбра колко прав е бил Кит относно предпочитанията на Уинстън, но тя е била прекалено глупава и не е забелязвала нищо. Как е успял да прикрие истинската си природа?!
Гневната тирада на Уинстън свърши така внезапно, както бе започнала. Стоеше навъсен и непроницаем. Думите й го бяха уязвили повече, отколкото бе склонен да признае. Първо се зачуди как ще реагира Скарлет на новината за брака на Кит и Девън. Вероятно не по-кротко от него и се зарадва, че няма да бъде свидетел, когато тя я научи. Налага се да я уведоми незабавно. Час по скоро трябва да изпрати съобщение на Скарлет в Лондон и да получи по-нататъшни инструкции.
— Скарлет, какво, по дяволите, правиш тук? — изненада се Кит, когато я завари разположила се удобно дневната му.
— Къде се губиш, Диабло? — попита Скарлет кокетно. — През последните седмици не мога да те видя.
— Имах впечатлението, че си плътно заобиколена от рой обожатели — подметна Кит, а устните му се извиха присмехулно. — Вече нямаш нужда от мен, Скарлет.
— Винаги ще имам нужда от теб, Диабло — увери то тя с дрезгав шепот. — Никой друг мъж не може да се сравни с теб. Наричай се Кит, Диабло или както щеш, но за мен винаги ще си възхитителен. Тези жалки създания, които се навъртат около мен и парите ми, с техните превзети маниери и натруфено облекло, едва ли могат да бъдат наречени мъже. Пред тях бих предпочела всеки похотлив разбойник. Тази амнистия нещо не ми допада много-много.
Скарлет обви врата му с ръце и прилепи знойното си тяло към неговото. Колко нощи си бе представяла как гали мускулестите му рамене и се наслаждава на гладката като кадифе кожа на стройното му жизнено тяло!
— Все още ме желаеш, Диабло, чета го в очите ти — продължаваше да шепти Скарлет, а гласът й се задъхваше от копнеж. — О, и аз те желая. Толкова силно. Докосни ме! Моля те докосни ме, скъпи.
Положението на Диабло го правеше твърде уязвим и Скарлет схвана светкавично състоянието му. Перспективата за минутна забрава, която тялото й предлагаше, бе изкушение, на което малцина мъже биха устояли.
Тя взе отпуснатата му до тялото ръка и я постави върху гърдите си.
— Усещаш ли ударите на сърцето ми, Диабло? То пърха като крило на птица. И все за теб, единствено за теб.
Тя вдигна глава. Връхчето на езика й се показа и облиза пресъхналите й устни, които очакваха трепетно целувката му.
Устните й бяха червени, примамливи, леко отворени, а дъхът й — сладък. Ако Кит не бе имал в живота си жена като Девън, щеше незабавно да приеме щедрата покана на Скарлет и да откликне с цялата жизненост на младото си тяло, но сега бе изключено. Между него и Девън съществуваше нещо, многократно надхвърлящо утоляването на похотта, което Скарлет собствено предлагаше. Никога нямаше да позволи любовта между него и Девън да бъде принизена, като се остави да попадне в мрежите на Скарлет. Той вече не бе Диабло, който се люби и бие безразборно. Той бе Кристофър Линли, херцог на Гренвил, а Девън, където й да беше, беше неговата възлюбена херцогиня.
— Ако се опитваш да ме съблазниш, Скарлет, няма да успееш — обяви Кит хладнокръвно, а ръката му се отдръпна от мекото възвишение на гърдите й. — Искам само Девън. От момента, когато се срещнахме, разбрах, че тя е единствената жена, която мога да обичам.
— Да обичаш? Глупости — изсмя се Скарлет подигравателно. — Хора като нас нямат нужда от усложненията на любовта. Мъжете се ръководят от онова, което е между краката им. Използвай главата на раменете си. Ако Девън те обичаше, щеше да е при теб сега, а не някъде с Уинстън. Те все още са сгодени, нали? — попита Скарлет лукаво.
Очите на Кит се свиха застрашително.
— Кой ти е казал, че Девън е с Уинстън?
Външно остана спокоен, но вътрешно кипеше като котел на вещица. Да не би Скарлет да е в течение на нещо, което той не знае?