Без да обръща внимание на гнева, който долови, Скарлет продължи игриво:
— Ами Фреди Смит ми подхвърли, че чул за бягството на Девън и Уинстън, щели да заминат на дълго сватбено пътешествие.
— Нима? — изръмжа Кит. — Девън никога няма да направи подобно нещо. Не може да се омъжи за Уинстън, след като… — той внезапно спря, съобрази, че ще каже на Скарлет нещо, която не е нейна работа.
Скарлет наблюдаваше лицето на Кит с очевидно задоволство. Част от плана, споделен с Уинстън, бе да подхвърли тук-там сред приятели намерението си да забегне с Девън. Фреди пръв узна. Беше страшно ядосан, че е загубил любовника си и разпространи новината из цял Лондон. Мълвата стигна и до ушите на Кит, но той естествено и не обърна никакво внимание на глупавите клюки. Кайл и Акбар, помощници в безрезултатното търсене, също бяха чули слуховете, но от думите на лорд Харви, преди да получи удара, Кит разбираше, че Девън е неволен участник в предполагаемото бягство.
— Ако Девън не е с Уинстън, тогава къде е? — попита Скарлет с меден глас. — Да не би да си я скрил някъде?
— По дяволите, Скарлет, омитай се оттук. До гуша ми дойде от теб — процеди Кит през зъби. — Не притежаваш нищо, което да желая. Ако си решила да ставаш херцогиня, потърси си друг съпруг. Аз не ставам. А сега, моля да ме извиниш. Имам ангажименти. Можеш да излезеш и без да те изпращам.
Завъртайки се на пети, той напусна стаята и остави бясната Скарлет сама.
— Копеле такова!
— Подобрява ли се състоянието на графа, докторе? — попита Кит, докато крачеше нервно пред спалнята на лорд Харви.
Всеки ден през последните три седмици той бдеше пред вратата на графа и се надяваше да настъпи подобрение на състоянието му. Кратките му посещения в спалнята само възпламеняваха гнева му, защото засега болния не бе в състояние да отрони нито една членоразделна дума.
— Според мен ще се възстанови напълно — обяви с усмивка докторът. — Лорд Харви има силен организъм и по всичко личи, че е твърдо решен да живее.
— Колко време ще мине, преди да може да проговори.
— Имам всички основания да съм оптимистично настроен, но не мога да определя точно. Всичко е в Божите ръце.
— Разрешавате ли да поговоря с тъста си? — попита Кит.
— Разбира се, но не го изморявайте — посъветва лекарят. — Ще намина отново утре.
Кит влезе в спалнята и даде знак на икономката да излезе.
— Лорд Харви — започна привидно спокоен Кит, — чувате ли ме?
Отначало графът остана напълно неподвижен, но след известно време бавно, много бавно, отвори едното, после и другото око.
— Чувате ли ме, ваша светлост? — попита Кит с вълнение, което не бе изпитвал от седмици.
Една настойчивост, която отсъстваше в очите на графа откакто претърпя удара, се появи във воднистите му очи и Кит усети, че го обзема радост. Бледите устни на възрастния човек се размърдаха, но колкото и да се опитваше, от гърлото му излизаше само безсмислен брътвеж. Прояснението изчезна и Кит усети как нещо пробожда сърцето му. Боже милостиви, молеше се Кит, помогни ми да намеря любимата си преди Уинстън да я принуди да извърши нещо, което тя не желае.
— Почивайте, ваша светлост — каза той нежно на глас. — Ще дойда отново утре. Може тогава да успеете да ми кажете.
— Имате посетител, милейди — обяви изпълненият с достойнство лакей, когато Скарлет се прибра във внушителната къща, закупена със съмнително спечелените си пари. — Доста… неугледен посетител, който обаче твърди, че носи нещо спешно и му е наредено да получи отговора ви. Чака ви в дневната, която икономката със сигурност ще иска да проветри, след като си тръгне.
— Благодаря ти, Джийвърс — каза Скарлет, прикривайки усмивката си. През целия си, изпълнен с приключения живот, бе имала толкова често работа с неугледни хора, че едва ли би се впечатлила от среща с още един. Тя се зачуди как ли ще я погледне надутият лакей, ако узнае от кого всъщност е нает — от жена — пират и то капитан на кораб. — Ще видя какво иска.
Без да прикрива неодобрението си, Джийвърс отвърна:
— Както решите, милейди. Ще се навъртам наоколо в случай на нужда.
Кимвайки, Скарлет влезе в дневната — висок снажен мъж разглеждаше внимателно една от безценните скулптури, част от пиратската й плячка. Мръсните, зле скроени дрехи му придаваха вид на бостанско плашило. Угодническа усмивка разкри редки жълтеникави зъби.
— По-внимателно с предмета, човече. Струва цяло състояние — смъмри го остро Скарлет. Той остави скулптурата.
— Името ми е Тибс, гос’ожо — свали шапка и запристъпя от крак на крак.