— Какво ми носиш, Тибс.
Скарлет не си губеше времето с излишни любезности.
— Пътувах ден и нощ да го донеса.
— Е — прекъсна го Скарлет нетърпеливо — и какво е то?
Тибс измъкна припряно измачкан и доста изцапан лист от джоба си и го подаде на Скарлет. Погледът й се плъзна по редовете — колкото повече наближаваше края на съобщението, толкова по-мрачен вид придобиваше лицето й. Запокити на пода отвратителната бележки и се разфуча:
— Проклетото копеле се е оженил за оная никаквица! Защо не ми каза? — Скарлет проклинаше и тропаше с крака, напълно забравила за Тибс. По някое време го зърна свит пред себе си. — Чел ли си бележката?
— Не… Не съм ходил на училище…
Скарлет остана доволна.
— Добре. Ще напиша отговор. Иди в кухнята и готвачката ще ти даде нещо да хапнеш. Можеш да преспиш в обора, ще тръгнеш рано утре. Някой от прислужниците ще ти донесе бележката от мен заедно със закуската. Хайде, изчезвай, човече.
— Да, гос’ожо — подчини се Тибс, очаквайки с нетърпение да хапне нещо топло. Тъй като мъжът, който го нае, му каза ясно, че трябва да бърза, той не бе спирал никъде, изкара на сухоежбина.
По-голямата част от вечерта Скарлет посвети да състави отговора след смайващото разкритие на Уинстън. Ако извратеният страхливец си въобразяваше, че новината ще промени намеренията й, горчиво се лъжеше. Скарлет все още възнамеряваше да получи Кит. Като пират всекидневно й се налагаше да взема решения на живот и смърт, така че какво би й попречило да вземе още едно? Бележката й до Уинстън бе лаконична!
Убий Девън!
Три дни по-късно Уинстън прочете краткото разпореждане на Скарлет и пребледня. Какво ли щеше да направи с него свирепата пиратка, ако не й се подчини? — чудеше се той. Да го убие? Най-вероятно. Или да разпространи тайната му и по този начин да унищожи него и Фреди? Такава вероятност съществуваше реално. А самият той бе ли в състояние да убие Девън? Не. Ако Скарлет толкова желаеше Кит, че не се спира дори пред убийство, нека си го извърши сама. Приготви второ съобщение и отново изпрати намръщения Тибс в Лондон. Уинстън пишеше на Скарлет:
Ако искаш Девън мъртва, убий я ти.
Тибс се сви под пороя от ругатни, който Скарлет избълва, захвърляйки бележката в лицето му.
— Проклетият му страхливец! Как смее да ми противоречи? Ще го пратя да гние в ада. Взе ми парите, а не изпълнява заповедите ми. Ясно, налага се сама да се заема със задачата, ако искам да съм сигурна, че ще е изпълнена както трябва. Остани в Лондон, докато приготвят каретата за Корнуол. Ти ще си кочияш. Имам да уредя няколко неща, преди да тръгнем. Можеш да спиш в обора и да ядеш в кухнята.
Тибс някак си успя да събере сили, за да възрази:
— Не, гос’ожо. Блъвна ми от провинцията. Не ми уйдисва да не съм в Лондон толкоз дълго. Моите хора шъ съ чудят кво ми е станало. Не съ връщам в Корнуол. Друг да ви кара каретата. Аз не тръгвам. Нещата стават бая напечени за моя вкус.
С тези думи той се обърна и побягна, като остави Скарлет зяпнала зад гърба му. Откакто напусна „Червената вещица“ и мъжете, с които се разбираше, нищо не вървеше, помисли си тя и гневно тръсна огнените си къдрици. Очевидно в този свят на глупаци и натруфено облечени идиоти можеше да разчита единствено на себе си.
С присвити като на котка очи Скарлет започна да обмисля как да накаже Уинстън Линли. Едно по едно, ухили се тя злорадо. Преди да тръгне за Корнуол, цял Лондон ще се потресе от новината за извратената връзки между Уинстън и Фреди Смит. Те няма да посмеят да стъпят повече в града.
На Скарлет й бяха нужни само няколко часа да пусне клюката. Ако обаче нещата вървяха както планираше, Уинстън нямаше да е жив, за да я чуе. Три дни след като получи бележката на Уинстън, Скарлет напусна Лондон, предоволна от мръсното си деяние. Справи се с единия, сега трябваше да се съсредоточи как да довърши съпругата на Диабло. След като се разчуе за смъртта на Девън, тя ще даде достатъчно време на Диабло да се съвземе, но без да отлага дълго, ще започне да го ухажва, докато все още страда и е уязвим. Да, помисли си Скарлет злорадо — тя познава мъжете и е сигурна, че ще завлече Диабло пред олтара. Само да се отърве веднъж завинаги от Девън.
Глава двадесета
Отмъстителната Скарлет замисляше скорошната кончина на Девън, докато тя линееше, затворена в стаята. Откакто Уинстън узна за женитбата й, не го бе виждала. Строгата прислужница изпълняваше желанията й. Можеше да се къпе, когато поиска, даваха й чисти дрехи и й поднасяха скромна, но вкусна храна. И в резултат детето в нея растеше, ако съдеше по наедряващата талия.