За да се пораздвижи, тя кръстосваше напред-назад из стаята, докато глухонямата прислужница най-после я съжали и започна да я извежда два пъти дневно на кратки разходки. Девън оглеждаше околността, но не съобразяваше къде я държат като затворник. А и прислужницата с взор на ястреб стоеше неотлъчно до нея. Нещо не бе наред — атмосферата сякаш щеше да се пръсне от напрежение. Девън живееше в състояние на постоянна възбуда и очакваше със затаен дъх да се случи нещо.
Струваше и се неправдоподобно баща й да не казва на Кит къде я държат. При положение, че самият той знае, разбира се. Напоследък тя се замисли върху много неща: какво точно е казал Уинстън на баща й за Кит, дали графът е наясно със сексуалните предпочитания на бившия й годеник? Не допускаше баща й да е подпомогнал плановете на Уинстън, ако е наясно с какъв човек си има работа.
Дилемата на Уинстън бе прекалено тежка и той бе безпомощен да се справи. Ако остане в ловната хижа, Скарлет всеки момент ще дойде и нищо чудно да го очисти. Убийството не влизаше в сметките на Уинстън, когато прие да изпълни вятърничавия план на Скарлет. Да се ожени за Девън, бе едно, но да я убие — съвсем друго. Като се изключи непоколебимостта, с която отхвърляше брака им, Уинстън не мразеше Девън. Същевременно си даваше сметка, че ако не изпълни поръчението на Скарлет, в най-скоро време ще загине, точно както и Девън. Защо да не освободи Девън и да я остави да се добере до Лондон, където ще бъде в безопасност, а той самият да изчезне тихомълком и да се моли Скарлет да не го преследва? Щеше да е трудно да се укрива, лишен от средства, но сякаш нямаше друг изход. Горе-долу това бяха възможностите. Никоя не му изглеждаше привлекателна, затова реши да отиде в най-близката кръчма и да удави проблемите си с някоя и друга бутилка, закупена с последните пари от Скарлет.
Остави глухонямата прислужница да бди над Девън, качи се на наетата карета и потегли към селото, където в края на оживената улица се намираше гостилницата „Хрътка и заек“. През последните седмици идваше тук няколко пъти, та ханджията го поздрави като редовен клиент.
Гостилницата бе претъпкана. Настани се и поръча една бутилка — готвеше се за дълга вечер. Обърна доста чаши. Неочаквано някой наруши усамотението му.
— Господи, Уини. Изобщо не се надявах да те открия така лесно!
— Фреди! — възкликна Уинстън, зазяпан в привлекателния си любовник с широко отворени очи. — Как, по дяволите, попадна тук?
— Чист късмет, старче. Чист късмет.
— Сядай, Фреди, и разказвай какво те носи в тази пустош.
— Не си ли чул какво стана в Лондон? — учуди се Фреди.
— Нищо важно, доколкото ми е известно — сви рамене Уинстън, като не броеше посланията на Скарлет. — Защо? Станало ли е нещо?
— Най-добре да ти кажа — въздъхна Фреди отчаяно, — тъй като и ти си замесен. Нашите доскоро интимни… срещи се разнасят из целия град и то със скоростта на горски пожар. Родителите ми са обезумели. Изритаха ме от дома и ме оставиха без наследство. Направих ги за посмешище на цял Лондон и никога няма да ми простят.
— Господи, Фреди! Съжалявам. Никога не вярвах, че тази онази кучка ще изпълни заканата си. Знам какво е да загубиш всичко, което ти се полага по рождение.
— Парите не са проблем, Уини. Имам наследство от баба. Но какво искаш да кажеш? Говориш сякаш знаеш кой е надул свирката. Девън ли?
— Не, не е Девън — отвърна Уинстън с горчивина. — Скарлет Льо Фо.
— Лейди Льо Фо? Но защо…
— Това е дълга история, Фреди. Вземи си едно питие и ще ти обясня.
Когато Уинстън приключи с разказа си, Фреди поклати недоумяващо глава.
— Не можеш да си представиш, старче, колко обидно ми стана, когато чух за бягството ти с Девън. След всичките отлагания на женитбата ви у мен се породи надеждата, че най-после си променил решението си. Хората на Гренвил претърсват цял Лондон, за да намерят Девън. Има един свиреп турчин, който е особено прилежен. Предполагах, че графът на Милфорд е наясно къде сте потънали с Девън, но укрива информацията по причини, известни единствено нему. А после научих, че старецът едва е прескочил трапа.
— Жалко за всичко, което сполетя графа, Фреди — обади се Уинстън. — Дано се оправи.
— Девън съгласи ли се най-сетне да ти стане съпруга? В момента Гренвил се държи сякаш не ти, а той е сгоден за Девън. Всичко е толкова объркано. Не вярвам, че лейди Льо Фо ще посегне на живота ти, само защото не искаш да изпълниш нарежданията й. Какво ще правиш?
— Девън вече е венчана за братовчед ми.
— За Гренвил? Но как? Нали се познават от скоро. — Изведнъж той щракна с пръсти, осенен от прозрение. — Божичко, сега се сетих! Диабло я бе отвлякъл в деня, когато се отърва от бесилката? Историята за бягството му се разнесе из цял Лондон.