— Ще рискувам — отвърна Скарлет, избута Уинстън на страна и пристъпи заплашително към Девън.
— Уинстън, не й позволявай да го направи! — извика Девън умолително.
Уинстън облиза пресъхналите си устни. Къде е Фреди? — чудеше се той. Беше отишъл да приготви конете за бързото им заминаване и вече трябваше да се разтревожи от забавянето му. Ако по някакъв начин успее да отклони вниманието на Скарлет…
Разбрала, че не може да разчита на Уинстън, Девън обърна към Скарлет — мисълта за детето й вдъхна сили.
— Никога няма да имаш Кит, Скарлет. Как се надяваш да обикне жена, убила съпругата му!
— Съпругата! Ха! Аз ще бъда херцогинята, не ти. А и кой ще му каже? Няма да има свидетели, след като приключа.
Уинстън шумно пое дъх — жестока усмивка озари красивото лице на Скарлет.
— Няма да ме въвлечеш в убийство, Скарлет — успя да каже той с привидна смелост. — Аз тръгвам.
— Никъде няма да ходиш, Линли — предупреди Скарлет и размаха късата тежка сабя, която криеше досега под широката си пелерина. Едва в този миг Девън обърна внимание на дрехите й. Скарлет бе облечена като при първата им среща — прилепнали панталони, бяла копринена блуза и високи черни ботуши. Не само в ръката си държеше сабята, тънката й талия бе опасана с цяла дузина ножове. — Ела тук да те виждам — заповяда тя на Уинстън и му посочи мястото до Девън.
Уинстън мина край Скарлет и застана плахо до Девън, срещу пиратката, обърната с гръб към вратата. Тя размаха сабята пред лицата им и изпита удоволствие от ужаса, който предизвика. Точно като в старите времена, когато трепереха от нея и правото на живот или смърт зависеше от сабята й.
— След като се отърва от вас двамата, няма кой да каже какво е станало. Убиецът ви ще остане неразкрит. Дойдох в Пензанс с кораб, с „Червената вещица“. Наех, кон от градчето. Погрижих се никой да не ме разпознае.
— Пензанс! — възкликна Девън. — Значи съм в Корнуол. Дяволите да те вземат, Уинстън, че ме доведе тук. Ако Скарлет не те убие, ще го сторя аз.
— Стига! — сряза я Скарлет, обзета от желание за мъст и разяждана от ревност. Девън стоеше между нея и всичко, което желаеше на този свят. — С теб ще започна, Линли. Ще ми достави удоволствие. А и обществото ще ми е благодарно, защото ще го отърва от извратен тип като теб.
Сабята в ръката на Скарлет се насочи застрашително към шията на Уинстън. Той изхленчи, когато капка кръв потече по гърлото му.
Девън наблюдаваше ужасена и не можеше да предприеме нищо, за да попречи на Скарлет. След като свърши с Уинстън, няма да минат и секунди и ще дойде и нейният ред. Детето й ще умре заедно с нея.
Точно в този момент някаква фигура със заплашително вдигната ръка застана на прага зад Скарлет. Преди Девън да успее да мигне, тежкият свещник в ръката на техния спасител се стовари върху главата на пиратката. Сабята изхвърча от ръката й и тя бавно се свлече на пода. Погледът на Девън се местеше от проснатото тяло на Скарлет към наведения до Уинстън загрижен мъж.
— Тази вещица, да не би да те нарани, Уини? — попита Фреди, като попиваше с носната си кърпичка кръвта по порязания врат на Уинстън. — Забави се и дойдох да видя какво те задържа. И добре направих. Скарлет вероятно е влязла през задния вход, защото не я забелязах.
— Толкова съм ти благодарен, Фреди — пророни Уинстън. Лицето му бе пребледняло, а гласът му трепереше. Никога не се бе чувствал така близо до смъртта.
— Фреди Смит, какво правиш тук? — обади се Девън. — И ти ли си замесен в тази история?
— Не, Девън. Фреди е невинен — бързо го защити Уинстън. — Историята е дълга и сега нямам време да се впускам в подробности. Достатъчно е само да знаеш, че злобният език на Скарлет направи пребиваването на Фреди в Лондон невъзможно и той тръгнал да ме търси.
— Злобният език? Не раз… — изведнъж тя схвана. Всичко, което Кит бе казал за Уинстън, отговаряше на истината. От самото начало Уинстън е искал само парите й, никога нея. — Ти си много долен, Уинстън Линли! — извика тя, шокирана от откритието си. — И ти, Фреди също. Никога не съм си представяла, че двамата… че вие… — Тирадата й секна, защото не разбираше извратените им вкусове.
— Трябва да изчезваме оттук — подкани Фреди, без да обръща внимание на думите на Девън. Хвърли бегъл поглед към тялото на Скарлет. Мускул не трепваше. — Хайде, че не знаем кога кучката ще се съвземе.
— Тя… жива ли е? — попита Девън.
Коленичейки до Скарлет, Фреди напипа пулса й.