— И аз те искам, скъпа — увери я гласът на Кит, изтръгвайки Девън от съня. — Но ако продължаваш да правиш всичко това с мен, няма да успея да те любя както трябва.
Сърцето на Девън изхвърча в гърлото.
— Кит! Сънувам ли, или наистина си ти? Благодаря на Бога — разрида се тя. — Защо се забави толкова, докато ме намериш?
— Баща ти съвсем наскоро ми каза къде те е отвел Уинстън. Наех хора да те търсят през всичките тези седмици. Не съм фантазия, скъпа. Нали устните и ръцете ти го усетиха?
— Мина толкова много време, отчаях се, че няма да те видя повече — и в гърлото й отново заседна буца.
— Щях да те открия, дори да трябваше да преровя целия свят.
— Не и ако Скарлет бе направила каквото си бе наумила. — Изведнъж Девън замръзна. — Кит, Скарлет! Тя иска да ме убие. Какво ще стане, ако се върне в хижата?
— Не се терзай! Скарлет няма да ни досажда. Намерих я тук и я отведох при Кормак да я пази. Няма защо да се страхуваш от Скарлет. Тя си призна всичко: плана за отвличането, изнудването на Уинстън. Къде е този гнусен страхливец?
— Фреди и Уинстън вече са на път за Франция — осведоми го Девън.
— Прав им път — въздъхна Кит горчиво. — Но как по дяволите, Фреди Смит се забърка в тази история? Никога не съм очаквал от него подобно нещо.
— Фактически той не е замесен.
— Не ми е ясно как Фреди е научил къде е Уинстън, а хората, които наех, не откриха нищо — зачуди се Кит. — Но ако кракът на Уинстън стъпи отново в Лондон, ще го удуша с голи ръце. Не само защото убеди баща ти да му помогне за този пъклен план, но и защото ме накара седмици наред да страдам непоносимо.
— Но защо татко не ти каза веднага къде ме е отвел Уинстън.
Кит обгърна Девън с ръце и докато търсеше подходящи думи, за да й съобщи за графа, я настани удобно срещу себе си.
— Щеше да ми каже, скъпа, но баща ти получи удар в деня, когато ти изчезна. Точно тогава бях при него. Тъкмо му обяснявах, че се обичаме и че сме мъж и жена и той припадна. И все пак успя да каже, че никога нямало да приеме отвратителната интрига на Уинстън, ако знаел истината за нас.
— О, Кит, не! Татко…
— Спокойно, скъпа. Баща ти почти се бе възстановил, когато напуснах Лондон. Съжалява какво ти е сторил, но се надява да му простиш.
— Не обвинявам татко. Уинстън е майстор в приказките и вероятно го е убедил как ще ми напакостиш. Сега отново сме заедно, това е най-важното.
— Говориш прекалено много, скъпа — укори я Кит само за да я подразни. — Още ли твърдиш, че ме желаеш? Искам да ти покажа колко ужасно силно аз те желая и каква нужда имам от теб.
Отговорът й се загуби, защото неговите устни намериха нейните, ръцете му обхванаха лицето й с безкрайна нежност той започна да целува прелестните й уста, брадичката, носа, шептейки отново и отново името й, сякаш изпаднал в трескаво, нескончаемо бълнуване. Девън извика, обладана от блажена тръпка, когато тъмната му глава се спусна и отворената му уста пое твърдите й зърна, а ръцете му бродеха по гърба й, по талията, стегнатия й ханш и още по-надолу по копринените й бедра.
— Понапълняла си, скъпа — мъркаше Кит, докато преценяваше с ръце тежестта на нежните й гърди. — Но за мен няма значение — уверяваше я той, без да спира да я оглежда с ненаситно желание. — Така пасват по-добре на ръцете ми.
И за да докаже твърдението си, захлупи двата нежни гълъба, прокарвайки пръсти нагоре-надолу по чувствителните пъпки, докато се уплътниха и щръкнаха. После ги подхвана отново този път с устни, а върхът на влажния му език ги възбуди още повече, преди да ги налапа дълбоко и да ги засмуче с нежна настойчивост.
Тръпка на невероятна наслада разлюля тялото на Девън. О, Господи! Тя го искаше, искаше го, искаше всичко, с което щеше да я дари.
— Ах, скъпа — въздъхна Кит блажено, надигайки глава, — та ти съблазни самия дявол. Как смяташ, че някой смъртен може да ти устои?
— Някой смъртен?! Не, Кит. Ти си Диабло, дяволът, който оплете сърцето ми с паяжината на прелъстител. Толкова те обичам.
Непоносимата интимност прогони и най-малките остатъци от задръжки у Девън. Поемайки си бързо дъх, тя се извиваше необуздано в ръцете му и палаво докосваше, и милваше с ръце, уста и език якото му мъжко тяло, възбуждаше го така, че той оставаше без дъх, докарваше го до ръба на лудостта. Той едва успя да се овладее, буквално да не изчезне, когато езикът й прекара гореща, влажна пътечка по плоския мускулест корем. Пляскайки я лекичко по дупето Кит разбута с коляно краката й настрани и цялата му мъжественост се оказа в стегнатата, гореща ножница на нейното тяло. От устните му се откъсна изпълнен с екстаз стон и подтикна Девън към ответна тръпка. Телата им се сляха в едно, ръцете трепереха, изучаваха, устните бяха пламенно жадни, а Кит започна да се полее напред-назад.