— Това не вреди на теб или на бебето, нали? — попита Кит обезпокоен, докато пръстите му я изследваха с влудяваща настойчивост.
— Не — задъхана, Девън въртеше бедра в ритъма на неговите прониквания и разтвори още по-широко бедра. Палецът на Кит се разположи върху малкото скрито съцветие и го погали предизвикателно, за да го втвърди. Смъкна се между краката й и върхът на езика му зае мястото на палеца, изпращайки разтърсващо чудо по тялото й, което я накара да се надигне нагоре.
— Кит! Господи!
— Отпусни се, скъпа. Искам да те любя по всички начини. Не се страхувай да покажеш удоволствието си. Желая да те даря с толкова наслада, колкото ми носиш и ти.
— Кит, моля те… Недей… недей спира!
— Няма, прекрасна моя любов, няма.
Внезапно целият й свят се разлюля и тя, попадайки в страхотен шемет, загуби контрол и попадна в калейдоскоп от блестящи цветове и избухващи звезди. Кит изчака, докато тялото й съвсем се укроти, изправи се и заби в нея надигналата се готовност на своята мъжественост. Желанието изкрещя в него — той се възбуждаше и разпалваше от преднамерено забавената си наслада, за да й достави пълно удоволствие.
Движеше се в нея навън и навътре, тласкан от нужда, много по-могъща от най-силното вино, разпалвайки утихналия огън, който Девън мислеше, че е угаснал напълно преди миг.
— Да, скъпа… Хайде още веднъж… Нека почувствам неописуемите вибрации в твоето прелестно тяло. Побързай любов моя… Ах, толкова си тясна, толкова си гореща.
Изречените на глас еротични думи пробудиха страстта на Девън — тя вече пламтеше и губеше контрол. Този път летяха заедно и стигнаха до най-крайните висоти на удоволствието, сътворено от Бог за мъжа и жената.
— Добре ли си, скъпа?
— М-м-м… Прекрасно — въздъхна Девън лениво. — Никога не съм мислила, че е възможно да бъда толкова щастлива.
— Нито пък аз — присъедини се Кит. — Ако бях решил да остана пират, нищо чудно да ме бяха заловили и обесили. Щях да те загубя завинаги. Дори не съм мечтал отново да бъда уважаван гражданин с красива съпруга, която очаква дете. Страх ме е да си помисля, че Уинстън и Скарлет почти бяха успели да те отвлекат от мен.
— Какво ще стане със Скарлет? — попита Девън.
— Иска ми се да извия красивата й шия — измърмори Кит мрачно, — но реших да я предам на властите. Ще я съдят с убийците, извършили покушения и нарушения след амнистията. Ще бъде наказана за престъпленията според текстовете на закона. Аз приключих с раздаването на правосъдие.
Девън изпитваше твърде малко симпатии към жената, която я бе обидила още при първата им среща, затова не оспори решението на Кит.
Останаха още три дни в хижата — почиваха, разговаряха, любиха се, спяха до късно сутрин и отново правеха любов в леглото още неусмирени от усилията предишната нощ. Понякога прекарваха следобедите навън, после се любеха отново споделяйки възторга, от който дълго бяха лишени. За щастие в килера имаше достатъчно храна, така че нямаше да умрат от глад, а и Кит хвана доста дивеч.
Девън доказа, че е добра готвачка въпреки трагичната липса на опит: Кит не се изморяваше да я наблюдава в ролята й на домакиня.
— Утре сутрин тръгваме — каза Кит, докато се приготвяха да си лягат. — Ако не се върна скоро, Кормак ще разпрати да ме дирят. А и Скарлет вероятно го е влудила, той сигурно изгаря от желание да се отърве от нея.
— Тук е толкова хубаво, не ми се тръгва — прошепна Девън с копнеж.
— И в Линли Хол ще бъдеш щастлива, скъпа — обеща Кит. — Колкото по-скоро се убедим, че баща ти се е възстановил, толкова по-скоро ще отплаваме към Рай за медения месец. Оставих Тара да се оправя сама и се налага да изготвя планове за бъдещето на острова.
— Искам да отидем на Рай, Кит, но с уговорката да се върнем навреме за раждането на детето. — Девън си спомни с удоволствие топлите слънчеви дни и уханните нощи, когато се къпеха под лунната светлина на тропическия остров. — Все още ли държиш „Танцуващият дявол“?
— Да. През последните седмици вече е търговски кораб, но преди да дойда в Корнуол, дадох заповед да ни посрещне в залива близо до замъка на Кормак, за да се върнем в Лондон. Вероятно вече ни чака. Стига приказки, нощта е къса, а аз искам да те любя.
— Винаги ли ще имаш желание да ме любиш? — закачи го Девън. — Дори и когато остарея и побелея и няма да съм красива?