На Скарлет не й остана нищо друго, освен да се вторачи в Кормак, поразена от предложението му. Дали Кит ще го приеме? Ще се съгласи ли Девън?
— Искаш Скарлет за твоя жена, така ли? — попита объркана не по-малко от Скарлет.
— Да.
— Какво мисли Кит?
— Попитай го.
Тя хвърли въпросителен поглед към Кит.
— Е, любов моя?
— Ти решаваш, скъпа. Имай предвид, че Скарлет е своенравна кучка и нямаше да изпита никакво угризение да те убие.
— Скарлет иска ли? — Девън зададе въпроса на Кормак.
— Имам всички основания да мисля, че е склонна. Нямаш представа колко фантастично се чувствахме един с друг. Желая я, по дяволите! Ако Скарлет е съгласна, още утре ще се оженя за нея. Тя ще бъде моята херцогиня, но само ако си помисли някога да се върне в Лондон, ще я набия до смърт, а после ще й извия врата.
Девън почувства как тежестта на решението буквално смаза крехките й рамене. Скарлет си бе заслужила всичко, което си докара заради желанието да причини зло. И все пак нито едно човешко същество не бива да бъде лишено от възможността за избавление. Може би пиратката се нуждае от силен мъж като Кормак, за да управлява живота й. Освен това Девън съзнаваше, че няма право да се разпорежда със смъртта на друг човек, а Скарлет сигурно ще умре, ако попадне в затвора.
Скарлет бе окрилена от надежда, Кормак й предлагаше нов шанс и то за изключително интересен живот — просто нямаше как да откаже. Всеки път щом докоснеше пламтящата й плът, тя се чувстваше възнаградена с неповторимо и съвършено преживяване. Ако стане негова жена, няма да се върне в Лондон — по каквато и да е причина. Животът сред антиките на богатите надути аристократи не й допадаше. А и като съпруга на Кормак щеше да бъде херцогиня — нали за това бе мечтала винаги?
— Приемаш ли условията на Кормак? — запита Девън най-после Скарлет.
Последва дълга напрегната тишина преди Скарлет да проговори.
— Да. Щом Кормак ме иска, аз съм негова, макар сделката да не е изгодна за него. — Обърна се към Кормак: — Ще ти е трудно да ме укротиш, но ти обещавам в замяна на тревогите, вълнуващи дни и нощи: Ако все още ме искаш, имаш моето съгласие. Ще стана твоя съпруга и партньор.
— Какво ще кажеш, скъпа? — попита Кит, очаквайки окончателната присъда на Девън.
— Нека Кормак я вземе — обяви Девън. — Желая му късмет. Ще му трябва.
Обзет от радост, Кормак грабна Скарлет на ръце и я понесе по стълбите, за да докаже господството си, като се отдаде на дива, страстна любов.
На следващия ден Девън и Кит присъстваха на сватбата, която се състоя вечерта и бе извършена от същия свещеник, който бракосъчета и тях. На бърза ръка прислугата подготви прекрасно тържество, а когато булката и младоженецът се усамотиха на брачното ложе, Девън и Кит също се уединиха.
— Смяташ ли, че постъпихме правилно, като не предадохме Скарлет на властите? — попита Девън, докато се разсъбличаше за лягане. Малка част от нея все пак негодуваше, защото Скарлет остана ненаказана за причинените злини.
Кит вече се бе съблякъл и се бе мушнал под завивката.
— Да се доверим на Кормак, той ще държи тази дяволска котка далеч от нас — измърмори Кит твърде очарован да наблюдава как Девън изплува от дрехите, за да отдели на Скарлет повече от една бегла мисъл. — Ела в леглото, скъпа. Искам да те любя.
Следващите часове те се любиха нежно, лениво, забравили всичко на света. За тях съществуваше само завладяващата им потребност един от друг. Желанието на Девън бе така опустошително, че цялото й тяло трепереше — без да е в състояние да се контролира — когато стигна до всепоглъщащия огън. С ръце и устни Кит я носеше внимателно към брега на блаженството и когато не бе в състояние да издържа повече на сладките си мъки, той нахлу в последните укрепления на тялото й и доведе и двамата до взривяваща кулминация.
В друга стая на огромния порутен замък Кормак и Скарлет произвеждаха своите фойерверки, не след дълго неговото семе намери плодородна почва във възприемчивото тяло на Скарлет.
На следващата сутрин, докато Девън и Кит се приготвяха за път, се появи само Кормак. Той извини младоженката с едно лукаво намигане — много по-красноречиво от всякакви думи. Те събраха оскъдния си багаж, а Кормак ги откара с карета до пустия бряг, където трябваше да намерят „Танцуващия дявол“. Беше утешително да видят как се поклаща на котва в уединеното заливче. Подадоха сигнал и зачакаха да дойде лодка да ги прибере. Погледнаха за последен път Кормак — едър като мечок контрабандист, ухилен до уши, махайки за сбогом.
След четири дни пристигнаха в Лондон. Наеха карета до Чатам Хаус. Девън с възторг откри баща си, седнал в креслото, улисан в игра на шах с иконома. Когато Девън и Кит нахлуха в стаята, старият прислужник им се усмихна с благодарност и излезе почти на бегом, бе се отървал от обременителното задължение да забавлява сприхавия граф.