Използвайки по най-добрия начин устата, ръцете езика си, Девън го дразнеше и възбуждаше без жалост, но и същевременно засищаше сетивата си със соления вкус на кожата му и уханието му на мускус. Влажните й устни прелитаха от едното към другото зърно на гърдите му, а блуждаещите й ръце откриваха всяко чувствено местенце по тялото му, като оставяха диря от парещи огньове. Неспособен да се съпротивлява, той протягаше ръце към нея — искаше да я притисне силно към себе си, ала тя се изплъзваше. Поднови нежната си инквизиция, а Кит положи всички сили да легне по гръб и да понесе сладката агония, предизвикана от нейната любов.
Кит почти излетя от леглото, когато тя постави ръка на хълбоците му и остана там цяла вечност, преди започне да го милва много по-интимно. Ръката й напипа неговата мъжественост, проследявайки невероятната дължина с протяжно, възбуждащо галене.
— Господи! Скъпа, ще ме убиеш!
— Смятам, че е честно да си разменим ролите — дразнеше го Девън и се хилеше доволно, после устните й се плъзнаха на мястото на ръцете, а Кит направо зави, като че страдаше. Чак тогава тя се омилостиви, разтвори бедра и пое огромния жезъл към тялото си, обвивайки го любовно в ножницата на влажната си топлина.
— О, не! Ти малка съблазнителко! — стенеше Кит и сръчно се обърна. — Сега е мой ред.
С неизразимо усилие той се отдръпна от нея и покри тялото и с малки възбуждащи целувки, но съзнателно избягваше втвърдените й зърна. Плати любовен дан на хлътналия й пъп, на малката издатина на корема й, на копринената вътрешност на бедрата й и най-после се върна на онези, готови да се разпукат пъпки, които зовяха за неговото внимание. Налапваше дълбоко всяко от зърната и ги смучеше нежно. Девън издаваше стонове и се огъваше под него, а там, където го желаеше най-силно се разгаряше огън.
— Стига ли ти? — подразни я Кит, а от предизвикателната му усмивка се появи влудяващата я трапчинка.
— Да, моля те… — задъхваше се Девън дрезгаво.
— А, не. Още не.
И тогава преди разбитите й сетива да предугадят следващото му движение, той се плъзна към плътно обраслото хълмче на нейната женственост. Устните му окупираха деликатната, скрита цепка и той възпламени жарта на нейната страст. Жадно я разтвори с твърдия си напорист език, който лакомо я изследваше дълбоко вътре.
Девън възкликна шумно и започна да се гърчи под напора на несекващите му прониквания, молейки го за малко състрадание, точно както Кит я бе умолявал преди малко. Най-сетне той се смили, изтегли се нагоре и бързо се хвърли напред — стенеше, обладан от екстаз. Наложи си изключително търпение и се намести внимателно върху нея, погълнат изцяло от мисълта за тяхното бебе. Ръката му се плъзна под дупето й и той я повдигна към себе си: болеше го от желание. Девън потъна във вихрушка от чувственост, обзела всеки нерв и мускул на тялото й. Сега тя се движеше в умерения ритъм на неговата ласка, погълната от неизпитвана възбуда. От този момент до вечността те щяха да бъдат завинаги едно цяло.
Кит се издигна до шеметни висоти и облада Девън, вдъхвайки част от нея, за да не се разделят никога.
Няколко седмици по-късно „Танцуващия дявол“, с Кит на руля, плаваше уверено между острите рифове окръжили Рай. Изненадващо много хора, включително пирати, изоставили занаят и техните семейства, избрали да останат да живеят тук, бяха дошли да ги посрещнат. В закътаното заливче имаше сгушен още един кораб. Бе собственост на стария екипаж на Кит, преди да замине, Кит им показа как да се провират през рифа и те можеха да отплават и пристигат, когато пожелаят. Беше му приятно да отбележи видимото оживление в селището — бе построен още един кей, за да обслужва нарасналия трафик.
Кайл и Марлена се бяха присъединили към Кит и Девън на борда на „Танцуващия дявол“. С тях бе и Акбар — изглежда бе променил към добро мнението си за Девън, особено след като разбра, че носи детето на Кит. Безкрайно грижовно Кит помогна на Девън да слезе по пасарела. Тя понасяше добре бременността — просто цъфтеше. Всички поспряха за малко на пристанището. Тара тичаше по пътеката от къщата.
— Диабло! Знаех, че ще се върнеш — викаше тя, останала без дъх и се хвърли в обятията му.
Кайл и Марлена бяха посрещнати със същата радост, последен, но не по-малко радушно, бе поздравен Акбар. Девън получи само кисела усмивка, нещо повече Тара все още смяташе Девън отговорна за всички злощастия, които бяха сполетели Рай. Кит долови враждебността на туземката и докато вървяха вкупом към къщата, подробно разказа какво се бе случило откакто напусна Карибския залив. Не забрави и новината за очаквания наследник. Тара тутакси промени отношението си към Девън и с една извинителна усмивка я помоли за прошка. Девън й отвърна от все сърце.