— Не, по-скоро няма търпение да се появи.
— Надявам се не съвсем скоро — погледна я Кит загрижено.
— Прекалено много се терзаеш, любов моя. Бебето е добре и аз съм добре. Придружи ме до каютата и ще ти покажа колко прекрасно се чувствам.
— Не мислиш ли, че е време да се откажеш от подобен род изнурителни действия?
— Поне през следващите няколко седмици не, освен ако надутото ми тяло не ти е противно.
— Никак! Ти носиш моето дете и за мен си толкова красива, колкото и когато те видях за първи път.
— Никога няма да забравя деня, когато те зърнах за първи път — тихо пророни Девън. — Страхотна черна брада скриваше по-голямата част от лицето ти и мислех, че си много свиреп и все пак нелишен от привлекателност.
— Знаеш ли — не забелязах да припадна от страх в краката на Диабло.
— Дори дяволът не е заплаха, когато стои на бесилката с въже на шията — отвърна му Девън нахално.
— Но беше достатъчно опасен и измъкна жената на мечтите си, за да я отведе на Рай. И сега понасяш последиците на неговата любов.
— Последици? Не, не, мой зъл разбойнико. Ти открадна сърцето ми и го замести с твоята любов.
— Плодът на тази любов ми е толкова скъп, но докато настояваш, че той няма да пострада, ако те любя, с охота ще го сторя.
В уюта на уединената, обляна в лунна светлина каюта времето беше спряло, докато вплетените един в друг любовници се отдаваха на чувствата си. Невъзможно беше тяхната история да се разкаже без магията на любовта и без силата на страстта. Иначе щеше да завърши, където започна всичко — на бесилката.