Макар строго да следеше за дисциплината. Диабло бе честен мъж и се отнасяше към жените пленници по-добре от другите пирати. Припомни си онези отдавна отминали дни, когато съдбата бе по-благосклонна към него и животът му можеше да протече по друг начин. И докато се взираше с копнеж в Девън, осъзна, че няма как да я вземе насила, независимо колко силно желаеше да проникне в съблазнителното й тяло. Ако му се отдадеше възможност, в никой случай не би се нахвърлил отгоре й, а щеше грижовно и ласкаво да я въведе в женствеността. С въздишка на съжаление — сякаш е изневерил на избрания занаят, Диабло закри с чаршафа голото тяло на Девън. Никой от неговите познати, с изключение на Кайл може би, нямаше да се лиши от възможността да се възползва от толкова силно желана жена.
— Съжалявам, Кит. Мислех, че са затворили момичето в някоя каюта — започна да се извинява Кайл, влизайки при Диабло. — Никога нямаше да допусна да я хвърлят в трюма. Как е тя?
— Надявам се, ти да ми кажеш, Кайл. И, по дяволите наричай ме Диабло.
— Извинявай, Диабло — промърмори Кайл. — А сега се отмести, за да погледна.
Диабло се подчини, като наблюдаваше внимателно прегледа на Кайл.
— Обезводнена е и е изтощена — поясни той най-накрая. — Давай й обилно течности, остави я да си почине и ще се възстанови. Вече си наясно колко много сме се отклонили от курса и сега нямаме възможност да я оставим на Ландс енд, нали?
Диабло кимна мрачно.
— Подозирах нещо подобно. Прегледахте ли картите?
— Да. Намираме се на около осемстотин възела западно от Франция. Би било прекалено опасно сега да се върнем в английски води.
— Имаме ли повреди?
— Рулят пострада и се понапълнихме с вода, но Акбар стегна мъжете да оправят нещата. Други кърпят платната и приготвят нова мачта. Утре можем да се отправим на път. Какъв курс ще поемем?
Дълго време Диабло мълча, а очите му често-често се спираха върху Девън, все още блажено несведуща относно неговата дилема. Бе човек, който държи на думата си, бе обещал да я остави на брега, но съдбата се намеси и повели друго. Дълбоко в себе се бе доволен, че не се наложи лично да направи избора, защото инстинктът му го тласкаше да задържи Девън, докато тя не влезе доброволно в леглото му.
— Ще отплаваме за Насо — отсече той и с неохота откъсна очи от неподвижната фигура на Девън. — Имаме достатъчно плячка, а и момчетата си заслужиха малко време на сушата. Налага се основен ремонт на кораба, а ще е добре да изчезнем за известно време.
— А какво ще правим с момичето?
— Засега ще остане под моя закрила.
— Какво? — смая се Девън, която, будна от няколко минути, слушаше разговора. При последните думи на Диабло тя се надигна гневно, без да си дава сметка, че е гола под чаршафа.
Двамата мъже се обърнаха към нея едновременно и сепнатото поемане на дъх на Кайл съвпадна с простенването на Диабло. Два чифта очи се приковаха в набъбналите гърди на Девън. Едва тогава тя схвана какво става. Погледна надолу и с писък придърпа чаршафа плътно към брадичката си.
— Сатанински изчадия! Убийци! Изнасилвачи! И двамата сте такива. Къде са ми дрехите? Защо съм гола? Кой си ти?
Последният въпрос бе насочен към Кайл.
— Лейди Девън, позволи ми да ти представя Кайл О’Банън, моят лейтенант и дясната ми ръка — разясни Диабло ръкомахайки. — Не сме те докосвали, милейди. Дрехите ти бяха мокри и мръсни, съвестта не ми позволи да те оставя с тях.
— Надявах се да съм те убила — подметна Девън кисело, като не искаше да проличи колко е доволна, че е жив.
— Разочарована ли си? Имах късмет, куршумът ме е пронизал отстрани. Усещам раната, но тя далеч не е смъртоносна. Преживявал съм и по-тежки.
— Жалко — промърмори Девън все така здраво стиснала чаршафа. — Настоявам да ми върнеш дрехите и да ме оставиш на брега, както обеща.
— Дрехите ти не стават за нищо. Наредих да ги изхвърлят през борда, но ще ти набавя други — отвърна Диабло широко усмихнат. — Що се отнася до другото… — Той безпомощно сви рамене. — Няма да мога да изпълня обещанието си. Засега ще останеш при мен.
— Трябваше да се досетя, че няма да удържиш думата си, лъжлив мошеник.
— Виж Девън…
— Ще ви оставя — обади се Кайл, полагайки усилие да прикрие усмивката си. — Имам работа. Радвам се, че се чувстваш по-добре милейди.
И излезе: не желаеше да е на мястото на Диабло, дори за капитанския пай от плячката. Госпожицата имаше хаплив език — направо сдъвкваше човека и очевидно не се страхуваше да го използва.
Кайл се хилеше по целия път до квартердека. Заложницата създаваше достатъчно грижи на Диабло и Кайл не му завиждаше. Когато екипажът узнае, че Девън ще остане на борда, неминуемо щяха да последват нови тревоги. Доста време бе минало, откакто моряците за последен път бяха стъпвали на сушата, а Девън бе прекалено голямо изкушение за зажаднели за женско присъствие мъже. Кайл се молеше да стигнат до Насо преди положението да стане неудържимо.