Девън интуитивно усещаше каква лудост е да се появи сред сбирщината ненаситни пирати — мъже, които не питаят уважение към никого и нищо. Алчността бе тяхна повелителка, а похотта двигателната сила. Девън рязко се обърна, за да се прибере бързо в каютата, но съдбата се намеси.
— Ей, апапи, ами това е курвата на Диабло!
Неочаквано един от пиратите застана пред Девън и й препречи пътя.
— Дъртия Дървен крак хич не излъга. Грешка няма страшно готино парче.
Нисък, набит и невероятно мръсен, мъжът имаше превръзка на лявото око, а косата му, доколкото бе останала, висеше върху врата му във вид на сплъстена опашка. Той се ухили на Девън, готов да я глътне на един залък и се пресегна да погали златистите й къдрици.
— Не ме докосвай, гадино! — просъска Девън. Вече съжаляваше, че не послуша съвета на Диабло да остане на сигурно място в каютата.
— Едноок, не се ли видиш колко си сплескан за тая хубавица — обади се грубо един от свидетелите на сценката. — Тя е важна курва, само за кап’тана.
— Да не би да не сме делели винаги всичко на „Танцуващия дявол“, Дейви? — сряза го Едноокия, докато пронизваше Девън със здравото си око. — Защо ще протестира кап’тана, ако речем всички да й се изредим?
Всякаква работа замря и десетки очи се насочиха към Девън, разтреперана като подплашена кошута. Тя изпищя, когато Едноокия я прихвана през кръста и я извлече напред, за да я видят всички мъже. Налагаше го по масивните гърди с юмручета, без ни най-малко да го впечатли, но заради виковете си изпроси удар по главата, който почти я зашемети. Някои от мъжете погледнаха към Диабло — той още не бе забелязал суматохата, защото бе напуснал мостика, за да провери как напредва работата по оправянето на руля.
— Обаче аз съм пръв — обяви Едноокия и я понесе на ръце към разгърнато платно на палубата. В следващия миг Девън се озова по гръб, а Едноокия се навеждаше над нея.
Набрала кураж от обзелия я гняв, тя успя да се надигне на колене — Едноокия вече разкопчаваше панталона си. С крайчето на окото си Девън зърна как Диабло се обръща, най-после дочул шумотевицата. Инстинктивно осъзна, че само той може да я спаси. Вярно — и той беше пират, но у него тя не долавяше заплахата, излъчвана от всички тези отчаяни, готови да я изнасилят по най-брутален начин мъже. Наблюдаваше как Диабло се приближи към кръга около нея, но в същото време държеше под око Едноокия, който се готвеше да се нахвърли отгоре й.
Стъпила на крака Девън реагира инстинктивно и отправи добре премерен ритник към слабините на Едноокия. Мъжът изрева кански и залитна назад, а Девън хукна през тълпата пирати, крещейки името на Диабло. Едноокия все още стоеше приведен, когато Девън достигна безопасността в ръцете на Диабло и се учуди как всякакъв страх я напуска.
— Какво правиш тук? — сопна се Диабло, като я обърна с лице към себе си. — Глупаво дете! Не те ли предупредих какво ще стане, ако се появиш на палубата?
— Мислех да… — запелтечи под строгия поглед на Диабло.
Леко разтърсвайки я, Диабло я отмести зад гърба си и се обърна към Едноокия, който все още не се бе съвзел от жестокия удар на Девън.
— Какво значи това, Едноок? Нали чу? Обявих, че жената е моя.
— Чух, Диабло, ама не е често! — възрази Едноокия с горчивина. Няколко души от екипажа кимнаха в знак на мълчаливо съгласие. — Че кои от нас е видял жена след двете френски курви при Барбадос? Защо сега мислиш само за себе си? Не си го правил досега.
— Не съм длъжен да ти давам обяснения — сряза го Диабло. — Подписал си договора, знаеш какви са правилата. Екипажът получава пай от плячката, след като капитанът и офицерите вземат своя дял.
— Там нищо не е речено за женските — промърмори Едноокия и се обърна към останалите за подкрепа. — К’во ще кажете, Дейви, Кръвопиец, Змия? Нъл тъй?
Изброените мъже нервно пристъпяха от крак на крак. Макар и склонни да се съгласят с Едноокия, те се страхуваха от Диабло и от свирепия турчин прекалено много, за да го подкрепят открито.
— Значи разправията е между мен и теб, Едноок — обяви Диабло, а в гласа му се усещаше закана. — Жената е за мен. Ще ме предизвикаш ли заради нея? Вече отстъпих моя дял от плячката на екипажа като компенсация. Запазвам жената за себе си и ще отстоявам правата си.
Едноокия очевидно се колебаеше да се противопостави на Диабло. Капитанът бе силен и находчив мъж, ловък борец и отличен началник — справедлив и грижовен към екипажа, но при необходимост беше строг. Под умелото му ръководство бяха задигнали доста плячка и винаги я бяха разпределяли по равно. Едноокия знаеше кога трябва да отстъпи и благоразумно реши да изчака друг момент. Рано или късно Девън щеше да му падне в ръцете, нищо че като свърши с нея, ще трябва да я убие, за да й попречи да го издаде.