— Дръж си жената, Диабло и със здраве да я ползваш — обади се най-накрая Едноокия. — От твоя дял шъ си зема толкоз курви в Насо, че съ чудя как шъ ги оправя сичките.
Той се извърна и се отдалечи със залитаща походка. Останалите пирати се заловиха отново със задачите си и напрежението се разсея.
Само Кайл и Акбар останаха до Диабло всеки готов да се притече на помощ на капитана. Ако се наложи, щяха предано да се бият за Диабло.
— Знаех, че жената ще ни навлече неприятности — промърмори Акбар, втренчен враждебно в Девън. Очевидно огромният турчин не гледаше с добро око на жените, просто не ги намираше за достатъчно достойни за Диабло, когото смяташе за ненадминат.
— Трябваше да я заключа — отбеляза Диабло навъсено. — Няма да повторя грешката. Съпроводи дамата до каютата ми Кайл и завърти ключа.
Сребристият му поглед прониза Девън като стоманено острие.
Кайл кимна, хвана Девън здраво за ръката и полу я отведе, полу я понесе към каютата на Диабло.
— Глупаво постъпи, момиче — смъмри я той. — Трябваше да послушаш Диабло. Ще те заключа, за да си в безопасност.
Девън внимателно се вгледа в привлекателните черти на Кайл, от всички мъже на борда на „Танцуващия дявол“ — той най-малко приличаше на пират. Висок и широкоплещест, с червеникава коса и гладко избръснат, лейтенантът будеше повече доверие от останалите, включително и от Диабло. Изключено е такъв мъж да няма някои благородни качества, мислеше Девън. Хрумна и да се обърне към него за помощ.
— Безопасност! — присмя се Девън подигравателно. — Как мога да съм в безопасност, когато съм в ръцете на кръвожаден пират?
— До този момент — отбеляза Кайл, — макар да рани Диабло, не си пострадала. Само това е достатъчно, за да те убеди в добрите му намерения.
— Къде ме водите? Диабло обеща да ме остави на брега.
— Бурята ни отнесе прекалено навътре в океана и това сега е невъзможно, момиче. Ще трябва да получиш отговорите си от Диабло. — Кайл се обърна готов да си тръгне.
— Кайл?… Нали така се казваш — обади се Девън плахо.
Той застана с лице към нея и кимна.
Девън облиза устни — изведнъж се оказа, че са пресъхнали. Надяваше се, че не се е излъгала в характера на Кайл.
— Моля те да ми помогнеш. Знаеш, че Диабло ме отвлече. Увещай го да ме остави, където и да е на брега и аз ще съумея да се прибера у дома. Ще се погрижа да бъдеш богато възнаграден.
— О, момиче, няма как да ме подкупиш — каза Кайл и същевременно изпита голямо съжаление. Девън изглеждаше така привлекателна, щеше му се да може да й помогне, но за нищо на света не би направил каквото и да било против волята на Диабло. Макар Диабло да бе известен пират и на моменти да беше безжалостен и дори жесток, малцина познаваха другата, благородната страна на характера му. Кайл бе почти сигурен, че Девън няма да пострада.
— Тогава да не ти губя повече времето — отсече Девън. Тя нарочно се обърна така, че да даде възможност на Кайл да види прелестните й задни части. Кайл се ухили, доволен от гледката и напусна каютата. Заключи, както му бе наредено.
Девън гневно сновеше напред-назад из помещението. Все някак ще се измъкна, повтаряше си тя и когато това стане, Диабло ще проклина деня, в който ме е видял. Където и да я отведе, Уини и баща й ще я открият. А когато спипат този окаян мошеник, най-после той ще си получи заслуженото.
Глава четвърта
По-късно Дървения крак поднесе на Девън не особено апетитно ядене. Излезе, без да каже дума и заключи след себе си. Стъмни се, Девън запали лампа и зачака следващия ход на Диабло. Нямаше откъде да знае, че е решил да спи в каютата на Кайл: беше й прекалено ядосан, за да остане насаме с нея. Тя бе предизвикала избухливия му нрав и той се опасяваше да не й извие врата, ако се окажат сами. Свита на койката, облечена, най-после Девън потъна в неспокойна дрямка.
Отнесена в царството на сънищата, не чу как ключът се завърта и пантите изскърцват при бавното отваряне на вратата. Лампата още светеше и Едноокия се ухили сластно, щом здравото му око зърна заспалата жена.
Трябваше му известно време да се сдобие с ключ от каютата, но Едноокия се смяташе за по-умен от другите. А и се оказа до Диабло, когато капитанът повери ключа си на Дървен крак — съобщи му, че тази вечер ще спи в каютата на Кайл и му нареди да отнесе храна на Девън. Пиратът бе твърде възрастен и Диабло не допускаше, че ще посегне на момичето. Достатъчно беше на вечеря Едноокия да покани Дървен крак да си разделят бутилка ром, която си имаше в запас и да отмъкне ключа, щом старият моряк се насмука достатъчно, за да забележи какво става.