Едноокия изчака всички да заспят. Решението на Диабло да смени леглото си предизвика презрението му. Може пък раната на капитана да е така болезнена, че да не е в състояние да се наслади напълно на жената и да изчаква по-удобен момент, гадаеше Едноокия.
Едноокия се вмъкна в каютата, тихо затвори вратата зад себе си и свали мръсния шал от врата си. Възнамеряваше да го натика в устата на Девън, за да й попречи да вика. Стъпките му го отведоха до леглото, където се спря, за да разгледа пленителните й форми.
Девън се раздвижи неспокойно. Нещо пречеше на съня й. Нещо заплашително. Дали Диабло най-после не се бе появил, за да я накаже за неподчинението й? Тя бавно отвори очи и съзря мръсния едноок пират, надвесен над нея. Отвори уста, готова да изкрещи.
Диабло внезапно се събуди. Накани се да стане, но острата болка от раната го принуди да се облегне обратно на възглавницата. Минаха няколко изпълнени с агония минути преди най-сетне да успее да се изправи. Прокраднал се лунен лъч падаше върху спящото тяло на Кайл. Всичко е наред тук, помисли си Диабло и се зачуди какво го е извадило от дълбокия му сън. В следващия момент се сети. Някъде в подсъзнанието си бе уловил мълчалив зов за помощ. Девън! Нима толкова се бе нагодил към малката дива котка, та усеща мига, в които нещо я застрашава?
Въоръжавайки се с късата сабя и пистолета, Диабло крадешком тръгна по обляната в лунна светлина палуба към кърмата, размени няколко думи с моряка на вахта — онзи го увери, че всичко е наред. Готвеше се да се върне в леглото, ала попадна на Дървен крак, заспал в пиянски унес. Първоначално не се впечатли, но след това го обхвана ужасяващо предчувствие. С гъвкавостта на пантера Диабло се извърна и се отправи към каютата си. Сърцето му биеше лудо и всичките му изострени сетива инстинктивно усещаха опасност.
Диабло отвори вратата и нададе гневен вик — точно в този миг Едноокия посягаше към Девън. Очите й бяха широко отворени, а устата застинала безмълвна.
— Докосни я и си мъртъв — обяви Диабло заплашително, вдигнал сабята. — Май пристигнах навреме.
Едноокия мислено изрече порой ругатни и прокълна съдбата, довела Диабло да спаси Девън. Смяташе, че прякорът на капитана е напълно подходящ, защото нещо повече от късмет го бе довело тук точно в този момент. Дали Диабло наистина не бе продал душата си на дявола, както твърдяха всички? Хвърляйки изпълнен с копнеж поглед към Девън, Едноокия отстъпи от койката, проклинайки деня, в който реши да плава на борда на „Танцуващия дявол“. Не за пръв път се сблъскваше с Диабло, нямаше да е и последен, но следващия — той щеше да е победителят!
— Хич нямаше да я нараня, Диабло — изхленчи Едноокия раболепно. — Що да не споделиш момето с нас. Нали се тъй прайш?
— Знаеш правилата, Едноок, както и наказанието. Акбар! — провикна се Диабло високо, уверен, че огромния турчин е наоколо и чака повикването. Почти нищо не ставаше на борда без знанието на Акбар.
И наистина след минути Акбар влезе в каютата с къса сабя в ръка.
— Тук съм, Диабло.
Мускул не трепна по строгото лице на Акбар и не бе ясно за какво мисли, докато гледаше страховито Едноокия. После премести неодобрителен поглед към Девън.
— Хвърли този негодник в трюма! Първата работа утре сутринта ще бъде налагането на наказанието. Двадесет удара с камшик, мисля, че са достатъчни.
— Разбрано — отвърна Акбар, повеждайки Едноокия към вратата. Провинилият се оказа известна съпротива, но убождането със сабята на Акбар го накара да промени поведението си.
Седемдесет любопитни мъже стояха на палубата, когато Едноокия и Акбар се появиха. Застаналите най-близо до каютата проточиха шии, за да разберат какво става вътре, но вратата се затръшна пред погледите им.
Скоро обаче се изясни какво се е случило и новината се разпространи като горски пожар — Едноокия бе нарушил правилата и си бе заслужил бой с камшик.
— Стресна ли се? — попита Диабло със суров израз. Приближи се бавно към койката, без да сменя изражението си, като се стараеше да не изплаши Девън допълнително. Напразно се тревожеше, защото тя притежаваше по-силен характер, отколкото крехката й фигура предполагаше. Бе по-скоро ядосана, отколкото изплашена.