— Така е доста по-добре — изкоментира Диабло суховато при появата си след малко. Крайчетата на устните му се извиха в усмивка, когато забеляза прикриващия шал, но нищо не каза, а й позволи тази малка утеха.
Само след минути Девън се озова застанала до Диабло на основната палуба на „Танцуващия дявол“. Едноокия вече бе привързан към стълба, а гърбът му — гол, готов да поеме обещаните двадесет удара с камшик, чийто близо три сантиметра дебел език от сурова кожа бе обилно насмолен. Тълпата се отвори, за да позволи на Диабло и Девън да приближат осъдения мъж. Очевидно Акбар щеше да изпълни наказанието, защото, гол до кръста, той вече стоеше пред Едноокия със здраво стиснат камшик.
— О, Господи! — простена Девън и понечи да се отдръпне, но Диабло бе неотстъпчив.
— Ти започна тази история, милейди, и ще видиш края й. Започвай, Акбар.
Извивайки огромните си мускули, турчинът — великан стовари първия свистящ удар върху гърба на Едноокия. Разнесе се вик на агония и студени тръпки полазиха Девън. Следващите удари последваха бързо — все така безмилостни и без да дадат на пищящия пират секунда отдих. Едноокия не полагаше никакви усилия да преглътне виковете си и Девън запуши уши с ръце. След десетия удар тя не издържа.
— Спрете! Моля ви, спрете! Убивате го.
— Ще оцелее, милейди — увери я Диабло. — Ще оцелее и ще се замисли, преди да оспори отново авторитета ми. Дисциплината е всичко на борда на кораба. Ако отстъпя сега, екипажът няма да ме уважава повече и бързо-бързо ще ме смени. Повярвай ми, Девън, това е единственият начин. Продължавай, Акбар — заповяда той, като отказа да обърне внимание на очевидното страдание на Девън.
Гърбът на Едноокия приличаше на разкъсано месо и Девън усети, че й прилошава от отвращение. Коленете й се подвиха и тя с благодарност прие силната ръка на Диабло, която я прегърна и задържа. Иначе щеше ужасно да се изложи, като се строполи на палубата.
— Дръж се, милейди — прошепна Диабло в ухото й, докато камшикът се вдигаше и стоварваше с безмилостна последователност. — Почти приключи.
И наистина приключи. Някой заля гърба на Едноокия с кофа солена вода и той бе отнесен, по-точно извлечен до място, където Кайл щеше да се погрижи за раните му. Екипажът мълчаливо се разотиде, у никого не остана съмнение, че дамата принадлежи единствено на Диабло и че дяволът ще си потърси възмездието от всяка нещастна душа, дръзнала да пожелае онова, което той смята за своя собственост. Точно на такава реакция се бе надявал капитанът.
Поболяна от видяното, Девън с охота прие Диабло да я отведе в каютата. Едва когато вратата плътно се затвори зад тях, тя проговори:
— Не съм виждала нещо по-отвратителното!
— Да поддържам дисциплината е жизненоважно за кораба. Нямаш представа какви са тези мъже и на какво са способни. Пиратите са особена порода хора. Някои са дезертьори от британския флот, някои са взети от екипажите на ограбени търговски кораби и насила принудени да се присъединят към нас, но женен мъж никога не е бил заставян да се включи в нашето братство. Въображението не стига да си представиш колко жестоки, садистични и безжалостни могат да бъдат. Ако бях отстъпил по отношение на Едноокия, щях да загубя контрол над екипажа. Работил съм прекалено усърдно за мястото си, за да го проиграя заради женски каприз.
— Пиратите били особена порода — предизвика го Девън. — А ти къде се вписваш? Дезертьор ли си? Или си бил пленен и принуден да се присъединиш? От коя държава си?
— Преди много, много време бях принуден — изрече Диабло с отнесен поглед. — Но по-късно свободно и с желание предпочетох този занаят. Това отговор ли е на въпросите ти?
— На всички, с изключение на националността ти.
— Идвам от моретата.
Това бе шаблонният отговор на пиратите, когато ги питаха откъде са.
— Не си необразован и говориш правилно — продължи Девън разсъжденията си на глас. — Подозирам, че доста неща криеш от мен. Защо е цялата тази тайнственост, Диабло? Името ти е испанско… Да не си прогонен от родината си или лишен от наследство от рода си?
— Любопитно малко дяволче, това си ти — засмя се Диабло. Достатъчно е да кажа, че приключенията ми доставят удоволствие… а и награди.
Красноречивият му поглед не оставяше никакво съмнение за смисъла на думите му — сребристосивите му очи сияеха одобрително, докато обхождаха без задръжки привлекателното лице и фигура на Девън.