Притеснена от надигащото се въодушевление, което усети у себе си, Девън очакваше със затаен дъх да се чуе нечий писък, за да оповести разкритието. Макар дяволът да й внушаваше страх, тя не можеше да не се възхити от неговата смелост и дързост.
Внезапно Диабло се появи в края на тълпата. По някакъв начин се бе озовал там невредим, без да го забележат, а неговият спасител го пазеше откъм гърба. В същото време четирима твърде съмнителни на вид мъже като че ли изникнаха от различни посоки и се отправиха към Диабло. И — о, какъв ужас! — оказаха се пред нейната карета.
Преди Девън да се окопити — дори не успя да си помисли да избяга, Диабло се хвърли към вратичката, отвори я и скочи право върху грациозната Девън. Връхлетя я ужасен страх. Съвсем безрезултатни се оказаха усилията й да отмести тежестта, която я притискаше към възглавниците. Когато каретата потегли с бясно друсане, тя почувства стегнатото тяло на Диабло върху своята гъвкава фигура.
Девън вдигна очи и установи, че той я наблюдава. Неговите сребристосиви очи — тя знаеше, че ще са сребристосиви — проблясваха с насмешлива благодарност и той й намигна дръзко.
— Добра среща, милейди. — Гласът му бе топъл и мек като кадифе, ужасно объркващ. Девън. — Какво щастие да намеря убежище върху гърдите на красива дама.
Бавният му изкусителен поглед се плъзна от лицето й и към развълнуваната й гръд.
Слисана, Девън се задъха. Вбесяваше я непристойният му тон, вълнението от възбудата, която той предизвика у нея, я объркваше.
— Махай се от мен… дявол такъв! — проклинаше тя и блъскаше безрезултатно широката му гръд. — И незабавно спри каретата! Баща ми ще ти откъсне главата. Той е граф на Милфорд.
— Видях герба върху вратичката от моя… хм… висок наблюдателен пост — отговори Диабло лениво. — Та по тази причина избрах каретата. И още, заради великолепната дама, която съзрях, надвесена от прозореца.
Предизвикателната насмешка се бе върнала в погледа му, а гласът му продължаваше да звучи все така непристойно.
— Няма да успееш да се измъкнеш! — изсъска Девън, отвратена от начина, по който този пират въздейства върху сетивата й.
— Вече го направих — изсмя се тържествуващо Диабло с дълбок гърлен глас. — А ти, милейди, ще ми помогнеш да отърва и кожата.
— Нищо подобно няма да сторя! — възрази Девън енергично.
Зад тях се разнасяше страхотна тупурдия и Девън си даде сметка, че дръзкото бягство на Диабло най-после е разкрито. Диабло също чуваше данданията и с неохота се надигна от Девън, за да надникне през прозореца.
— Мръсни копелета! — изруга той, при вида на групата драгуни, препускащи на коне след каретата.
Девън се извъртя и погледна през другия прозорец. Успокои се, когато видя, че по някакъв начин баща й и Уинстън бяха успели да се присъединят към преследвачите.
— Баща ми и годеникът ми са по петите ни и когато те хванат, ще изпиташ желание палачът да си беше свършил работата — злорадо подхвърли тя.
— Малка кръвожадна красавица! — ухили се нагло Диабло. — Но ако не беше такава, нямаше да дойдеш да наблюдаваш моето обесване, нали така? Съжалявам, че те разочаровах, милейди, ала съм твърде привързан към собствения си врат и към недостойния си живот.
— Порочен, презрян живот — добави Девън. — Твоите отвратителни деяния са известни: убийства, грабежи и изнасилвания, всички престъпления, които могат да се препишат на един човек. Ти, ти си… дявол!
— Винаги са ми викали „дявол“ — съгласи се Диабло. Той придоби мрачно изражение. Ясните му сребристосиви очи помътняха. Чувствените му устни се свиха и внезапно Девън усети истински страх. — На драго сърце признавам за кражби, дори убийства, но още не съм извършвал изнасилване. И не ме предизвиквай, милейди, защото мога да се изкуша.
Девън потрепери от брадатия мъж и изпита желание потъне във възглавниците. Трябваше да си даде сметка, че не може да спори с дявола.
Диабло се обърна, за да разбере какво става с драгуните, препускащи зад каретата. Беше абсолютно сигурен, че няма да стрелят, докато графската дъщеря е негова заложница. Миловидната дама беше неговото поръчителство за свобода. Плъзна замислен поглед към нея, изпитвайки остро любопитство да научи името й. В този момент каретата се наклони, Девън буквално литна и се озова в скута на Диабло.
Пакостлива усмивка заигра в сребристосивите му очи. Инстинктивно ръцете му се сключиха около меките женствени форми на Девън и от устните му се изтръгна стон. Никога не бе усещал нещо толкова хубаво.