— Как се казваш? — попита той.
Хипнотизирана от властния поглед и дълбокия глас, Девън отговори на часа:
— Девън. Лейди Девън Чатам.
— Девън — повтори бавно Диабло и изгледа с оценяващ поглед лицето и косите й. — Ти си дяволски съблазнително парче.
И преди Девън да схване за какво става въпрос, неговата уста жадно се впи в устните й. Целувката беше изненадващо нежна и предизвика смущение в цялото й тяло. След миг Девън усети как езикът му очертава меките контури на устните й, после се вмъкна между тях.
Сетивата й се възпламениха. Никой, дори Уинстън, не я бе целувал така. Когато ръцете на Диабло пролазиха, за да обхванат гърдите й, тя мигом дойде на себе си, но преди да успее да изрази какъвто и да било протест, по тавана на каретата се разнесе тропане. Диабло се откъсна от нея, точно когато дребен жилав мъж се вмъкна вътре през прозореца. Девън зяпна — още двама мъже се вмъкнаха в тясната кабина на каретата.
— Добра работа, момчета — похвали ги Диабло сърдечно. — Къде е Данси?
— На капрата с Акбар — отговори единият от мъжете. — Добре ли си, кап’тане?
— Вече да, Скуинт. Вие, момчета, пристигнахте съвсем навреме. Ако се бяхте забавили само минута, щях да стана за храна на рибите.
— Благодарностите са за Кайл и Акбар — ухили се Скуинт. — Ние само изпълнявахме заповедите. Привичката да ти кажа, нямахме хабер дали ще успеем, ама беше ясно, че трябва да попречим на бесенето ти. Коя е?
— Дамата е нашият късмет, момчета. Запознайте се с лейди Девън. Нейният баща, графът на Милфорд, ще накара драгуните да ни оставят да се качим благополучно на нашия кораб. Къде е акостирал „Танцуващия дявол“?
— Закотвен е в едно заливче близо до устието на Темза — изписука друг пират.
— Отлично, Петопръстко — ухили се Диабло. — Живот и здраве, довечера ще си направим празненство и ти ще ни посвириш.
Получил прякора си заради умението си да свири на тръстикова флейта, Петопръстко носеше флейтата непрекъснато със себе си.
— Ами тая? — кисело попита третият мъж и кимна към Девън. Беше най-свирепият на вид, доколкото Девън изобщо успя да забележи — с гъсти тъмни вежди, намръщен, а острата му черна коса стърчеше изпод вълнена шапка.
— Лейди Девън ще бъде освободена здрава и читава веднага щом изпълни предназначението си, Рикс — поясни Диабло.
— Бреговата охрана ще ни обстрелва, преди да излезем от Темза — предупреди навъсено Скуинт. — Трябва да направим страшен ход, че да се отървем от гадното им пушкало.
— Те няма да стрелят по нас, докато лейди Девън е на борда — заяви Диабло уверено.
Най-после Девън успя да се обади:
— Какво? Вие положително не мислите да ме вземете на вашия пиратски кораб! Няма да дойда!
— Нямаш избор, милейди — обърна й внимание Диабло. — Но аз ти давам дума, че няма да ти се случи нищо лошо.
— Дума на пират? Искаш от мен да се доверя на човек, известен със своята коравосърдечност?
Неизвестно защо Диабло намери за забавен гнева на Девън и широка усмивка заля лицето му.
— Ще направиш така, както аз казвам, милейди.
— Драгуните ни догонват, капитане — извика Петопръстко, увиснал от външната страна на прозореца.
— Колко време ни трябва? — попита Диабло остро.
— Десет минути — прецени Скуинт, — ако сме в тая крачка.
Движеха се бързо и Девън беше сигурна, че е получила синини по цялото си тяло от ударите в стените на каретата. Диабло само донякъде успяваше да я предпазва с мускулестото си тяло.
Драгуните скъсяваха разстоянието до летящата карета. Лорд Чатам и Уинстън Линли успяваха да препускат наравно с войниците, така че, когато началникът на драгуните попипа оръжието си, готов да стреля, графът изкрещя:
— Стой, глупако! Дъщеря ми е в каретата. Ще ти откъсна главата, ако я раниш.
Офицерът тръсна презрително глава, но се отказа от намерението си. Колкото и да искаше да залови Диабло, нямаше смелост да противоречи на желанието на влиятелния граф. От друга страна, познаваше лейди Девън лично и би се възненавидял, ако я видеше пострадала от неговите ръце.
— Почти стигнахме, Диабло — провикна се Скуинт. — В плитчината ни чака лодка.
Лорд Чатам видя как при спирането каретата се плъзна към самия край на високия бряг на Темза и сърцето му замря. Видя лодката близо до брега и се уплаши толкова много за безопасността на дъщеря си, че вътрешностите му се свиха на топка. Обърна се към Уинстън и буквално излая:
— Направи всичко възможно, за да предотвратиш стрелбата на бреговата охрана.
Уинстън кимна мрачно и се отдалечи, за да даде нареждания.
Преди драгуните да стигнат до спрялата карета, — петимата мъже — включително и онзи едрият, плешивият пират Акбар ловко се спуснаха по брега и нагазиха във водата, където вълните подхвърляха лодката. Едва когато преследвачите спряха, Диабло излезе от каретата, повлякъл Девън.