— Не стреляйте! — разпореди се лорд Чатам.
Лордът слезе от коня, пристъпи напред и разчитайки, че ще убеди проклетия пират, се провикна към Диабло, който бе обърнал Девън към оръдията.
— Пусни дъщеря ми, Диабло. Кажи каква е цената.
— Не се нуждая от вашето злато, милорд — отвърна той. — Няма да направя нищо лошо на дъщеря ви. Щом се отдалеча на безопасно разстояние, тя ще бъде освободена и придружена до дома ви. Повече от това не мога да обещая.
— Нямаш ли милост? Девън не ти е сторила нищо лошо. Тя е невинна жертва.
— Разбира се, милорд съжалявам за случилото се. Имате моята дума. Ще запазя лейди Девън невредима.
Диабло стигна до самата вода, наведе се, вдигна Девън на ръце и се втурна към клатушкащата се лодка. Настани вътре младата жена и скочи след нея, а в това време неговите хора хванаха греблата. От страх да не навредят на графската дъщеря, драгуните не стреляха — стояха безпомощни на речния бряг и наблюдаваха как лодката, без дори да заобиколи оръдията, отплава към спусналия котва „Танцуващ дявол“.
— Татко! — изпищя Девън при вида на все по-отдалечаващия се бряг. — Татко… — викът й се смеси с ридание. Даваше си сметка, че няма кой да я защити.
Девън не беше от тези, които се предават лесно. Скочи на крака и се опита да се гмурне във водата, убедена, че ще успее да доплува до брега, ала Диабло бе твърде бърз. Грабна я през кръста и я тръшна до себе си. Борейки се яростно за живота си. Девън се измъкна от хватката на Диабло, при което удари силно главата си в ръба на лодката. Последното долетяло до слуха й, преди да потъне в пълна, тъмнина, бе собственото й име, изплъзнало се от устните на Диабло.
Глава втора
— Дишането й е равномерно, Диабло. Не е пострадала сериозно. Вероятно леко сътресение. Коя е тя?
Мъжът, който говореше, бе висок, почти толкова широкоплещест и представителен колкото Диабло, с пламтящо червени коси и тъмносини очи. Беше облечен с характерните пиратски одежди — широки панталони и риза, а тънкият му кръст бе препасан с червен шал. Дрехите му бяха изненадващо чисти за пират. Пръстите, които бавно и внимателно опипваха полилавяващата подутина по слепоочието на Девън — нежни.
Сребристосивият поглед на Диабло се плъзна по отпуснатата фигура, изтегната съблазнително върху койката му.
— Лейди Девън Чатам, дъщеря на графа на Милфорд.
— Светиите да ни пазят! — възкликна червенокосият и извъртя очи към небесата. В напрегнати моменти ирландският му акцент бе ясно изразен. — Високо се целиш, приятелю. Какво ще я правим? Моряците няма да одобрят женско присъствие на борда на „Танцуващия дявол“.
— Дамата е тук с определена цел, Кайл — осведоми Диабло своя лейтенант и помощник-капитан.
Кайл О’Банън, единствен, посветен в тайната на Диабло, изпълняваше също и ролята на лекар — при необходимост се грижеше за болните и пострадалите на борда на „Танцуващия дявол“. Стана пират, след като помогна на свои съотечественици в заговор срещу короната, още докато изучаваше медицина. Избяга от училище, посвети се на контрабанда край бреговете на Корнуол и се присъедини към екипажа на Диабло, когато за пръв път се включи в разтоварването на незаконен товар от „Танцуващия дявол“. От момента, в който двамата мъже се зърнаха, станаха приятели.
— Ако не беше лейди Девън, нямаше да успеем да се завърнем на кораба — продължи Диабло. — Бащата на дамата ни бе нужен, за да попречи на преследвачите да стрелят по нас. Присъствието й на екзекуцията бе чист късмет. Сега сме извън периметъра на бреговата охрана и значи — в безопасност. Планът ти да предизвикаш безредици по време на екзекуцията бе направо гениален, Кайл — Диабло се ухили и тупна приятеля си по гърба.
— Момичето е истинска красавица — отбеляза Кайл замислено. — Толкова млада и невинна. Няма да й сториш зло, нали? Няма да ти позволя.
— Успокой се, Кайл. Ще оставим лейди Девън на бреговете на Корнуол и нашият приятел Кормак ще се погрижи да пристигне здрава и читава вкъщи — увери го Диабло. — Обещах на баща й, че няма да пострада и възнамерявам да спазя дадената дума. Сигурен ли си, че нищо й няма? Не спи ли прекалено дълбоко?
— О, ще се оправи — увери го Кайл, като усети как тревогата му намалява. Ако Диабло възнамерява да посегне на момичето, той е готов да се бие със своя капитан. Макар в сравнение с другите пиратски капитани Диабло да имаше повече авторитет, всеки на борда си казваше думата при определяне реда на кораба и при разпределението на плячката. А момичето определено бе плячка. — Остави лейди Девън да поспи. Това е най-доброто за нея в момента.