Выбрать главу

— Поехме курса, Кит. Би трябвало да пристигнем вдругиден.

Диабло свъси вежди.

— Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш Кит, ако има опасност екипажът да ни чуе, Кайл?

— Никой не се навърта наоколо, Диабло — посочи с жест Кайл. — А и името не им говори нищо. Толкова отдавна си Диабло, че вече няма някакво значение.

— Дано си прав — съгласи се Диабло. Замисли се дали някой на този свят го е грижа кой или какво е всъщност. — И независимо от това, освен ако не сме насаме в каютата ми, предпочитам да ме наричаш Диабло.

— Как е момичето? — попита Кайл, умело сменяйки темата.

— Добре е. Събуди се малко преди да изляза.

— Надявам се, че не си я изплашил… или наранил — уточни Кайл рязко. — Горкото същество вероятно цял живот е живяло в безопасност и не е подготвено да се справя с такива като теб. Твоето грозно, обрасло лице може да изкара ангелите почти на всеки.

Диабло отметна глава назад и гърлено се засмя.

— Горкото същество бясно се нахвърли срещу мен, когато излизах. Не показа нито страх, нито страхопочитание към свирепия ми вид. Ако щеш вярвай, Кайл, но изобщо не й посегнах, макар да ми костваше усилие да се въздържа. Кой знае? Можеше и да й хареса — той красноречиво сви рамене, в очите му се четеше копнеж, което не убягна на Кайл.

В този момент мълчаливо се приближи Акбар. Той се придвижваше, учудващо пъргаво за огромния си ръст. Широка усмивка се появи на суровото му лице, докато черните му очи изучаваха Диабло от глава до пети. Кръстоса ръце на гърдите, свъси гъсти вежди и отбеляза:

— Престоят в затвора не ти се е отразил чак толкова зле. Единствено брадата ти е по-голяма от обикновено.

— Обичам си брадата — отвърна Диабло и погали буйната грива с дълги, изящни пръсти. — Отива ми.

— Носи си я със здраве, приятелю — пожела гръмогласно Акбар, — и благодари на Аллах, че все още имаш врат, та да я крепиш.

— На теб и Кайл трябва да благодаря — увери го Диабло сериозно. — Признавам, доста се притесних, докато стоях на платформата с въже около шията.

— От нас безредиците, а от тебе измъкването по живо по здраво — напомни Акбар и продължи: — Някои от моряците подмятат, че е редно да споделиш с тях момичето.

— Момичето остава при мен — отряза Диабло, а чертите на лицето му изведнъж станаха сурови. — Ще я оставим на брега при Ландс енд. Дай им да разберат намерението ми да я запазя за себе си.

Акбар кимна, но остана безмълвен. Беше достатъчно проницателен, за да разбере, че Диабло няма да отстъпи.

— Не се ли държиш малко собственически към момичето, Диабло? — запита Кайл, като го погледна доста учудено. — С какво толкова е по-специална?

— По дяволите, Кайл. Знаеш много добре — никога не съм давал доброволно пленница на екипажа, освен ако не е лека жена и сама не го желае. Както и никога не съм прибягвал до изнасилване.

— Ами какво ще кажеш за всички онези девойки, които споделяха леглото ти, преди да бъдат освободени или откупени?

Диабло отбеляза със злодейска усмивка:

— Не съм ги забравил. Само че моята репутация е на защитник и те ми се отдаваха доброволно, но лейди Девън е… Не знам… Може би ми напомня за един друг начин на живот.

— Все още не е късно да се върнеш към него.

— Обявена е доста тлъста сума за главата на Диабло. Никоя страна на света няма да ми предложи подслон, включително Англия.

Акбар слушаше мълчаливо. Огромната му фигура се извисяваше над Кайл и Диабло, при това и двамата бяха едри, високи мъже. Голата му глава бе привързана с цветен шал, а от ухото му висеше златна халка типичен свиреп, безогледен пират, какъвто всъщност бе. Изчака разговора да замре и предупреди:

— Чака ни буря, Диабло.

Загледа се към ниските облаци с лошо предчувствие. Денят започна мрачен и дъждовен, а сега и вятър издуваше платната.

— Толкова по-добре — отвърна Диабло, доволен от начина, по който се подреждаха нещата. — Щом се задава буря, английският флот няма да се впусне да ни преследва. Така ще си осигурим достатъчно време да оставим лейди Девън на брега. Кормак, нашата свръзка в Корнуол, ще се погрижи тя да стигне до Лондон жива и здрава. Предупреди екипажа, Кайл, и подгответе кораба за буря. Ще бъда в каютата си, ако имате нужда от мен.

Двамата мъже не свалиха поглед от него, докато той крачеше към покоите си.

— Диабло май бърза да се върне при жената — отбеляза Акбар с многозначителна усмивка.

— Да — съгласи се Кайл, далеч не толкова развеселен, колкото събеседника си. — Момичето, изглежда, го е очаровало и това не ми харесва. Тя ще ни донесе нещастие, приятелю. Голямо нещастие. Дъщеря е на графа на Милфорд. Нужно ли е да добавям друго?