Изпитваше гняв, но и тревога. Коваленко изведнъж се беше сдобил с по-важни приоритети от Джак Уилсън, не на последно място сред които беше и жлъчката му. Колко щеше да продължи това? А после си спомни телефонния разговор с подчинения на Коваленко или какъвто там беше: „Здравата си загазил, приятел.“ Всичките ли бяха такива? В длъжностната им характеристика ли пишеше, че трябва да са задници? Какво беше казал той за Коваленко? „Не е в обхват.“
Тогава му се стори безсмислено, но сега вече разбираше. Коваленко е бил в болница или нещо такова. А сега щяха да го оперират. „Боже, помисли си Бърк, него изобщо не го интересува.“ А щом Коваленко не се интересуваше от Уилсън, кой щеше да се поинтересува? Бърк би могъл да съобщи за разкритията си другаде, но… къде? Не разполагаше с достатъчно, за да убеди властите, че Уилсън е опасен.
На няколко пъти — когато успяваше да се отлепи от телевизора — се разрови в нета за оръжията на принципа на насочената енергия, по-познати като лъчеви оръжия. Не научи много, освен че Пентагонът продължавал да налива пари в разработването им дори в разгара на войната в Ирак. Фирма във Вирджиния работела по нещо, наречено „Зашеметяващ удар“, устройство на принципа на бобината на Тесла, което произвеждало слаба светкавица за заслепяване и зашеметяване на противника. „Рейтеон“ също работел в тази област, конструирайки оръжия, които да обезвреждат електрониката на ракети „Стингър“, противопехотни мини, безмоторни самолети и прочие.
Друг проект, основан на същата принципна технология, включваше микровълнов лъч, който можел да порази цяла тълпа, обитателите на дадена сграда, да речем. Най-просто казано, лъчът затоплял водата в човешкото тяло до степен, при която жертвите изпитват чувството, че изведнъж са получили силно слънчево изгаряне. Усещането било достатъчно неприятно, за да усмири тълпата, но не оставяло никакви трайни увреждания. Следователно оръжието беше с цивилно приложение. Борба с масови безредици и прочие. А ако тълпата пред теб все пак не спре, можеш да нагласиш настройките на оръжието така, че да предизвикаш усещане за горене. А ако усилиш лъча още една идея, жертвите ти ще се сварят отвътре.
Коваленко може и да знаеше за тези разработки на Пентагона, но не би ги свързал с Тесла, чиято слава беше с давност стотина години. Истината беше, че Коваленко не знаеше достатъчно, за да се тревожи за плановете на Джак Уилсън. А и… нямаше интерес да научи повече. За него Джак Уилсън беше толкова повод за притеснение, колкото някоя схема за пране на пари в Нигерия, да речем.
А после една сутрин Бърк стана рано и в пристъп на мазохизъм реши да вземе студен душ. За негова изненада се почувства по-добре. Много по-добре всъщност. После си направи чаша кафе и я занесе при компютъра. Седна пред монитора и си каза, че е крайно време да се вземе в ръце.
Уморил се беше от собствената си депресия — светът му се сриваше, а той наблюдаваше това с увесен нос. Трябва да направи нещо, преди да е станало късно. „И какво ще направиш, момко? Ще се запишеш в цирка, ще просвириш на китара? Ще тръгнеш да дириш някой гуру в Тайланд? Какво ще кажеш — да намериш Уилсън?“
„Това вече е идея, помисли си той, бих могъл да намеря Джак Уилсън.“ Но какво щеше да прави с него? Би могъл да го прати с препоръчана пратка на Рей Коваленко и пак полза — никаква. От друга страна, те се заслужаваха един друг. Може дори да си допаднат. И ако не друго, тогава всичко това ще свърши и той ще продължи по своя си път.
Въведе в „Гугъл“: джак уилсън станфорд обвинение. Незнайно как Уилсън беше кацнал от студентското общежитие в „Станфорд“ в килията в „Алънуд“. Голяма промяна, откъдето и да го погледнеш — може би достатъчно голяма, за да е стигнала до вестниците. След миг резултатите цъфнаха на екрана. Десетки. Бърк кликна на първия. Беше с дата двадесет и втори ноември, 1995 — статия от „Сан Хосе Мъркюри“.
От Джуди Уайтстоун
Днес изобретателят от Сан Франциско, завършил с пълно отличие престижния факултет по инженерни науки на „Станфорд“, Джак Уилсън, беше намерен за виновен от федералния съд по обвинение в подбуждане към убийството на щатския прокурор Джоузеф Созио. Миналата година Созио спечели срещу Уилсън в дело за нарушаване на Закона за секретността на изобретенията. Уилсън изслуша присъдата с пълно безразличие.
Тезата на обвинението се основаваше на аудиозаписи, направени тайно от бившия съкилийник на Уилсън, Робърт Мадокс, който даде показания на процеса.