Произнасянето на присъдата се очаква през следващата седмица.
— Мили Боже — промърмори си Бърк, — а си мислех, че мен са ме прецакали.
През следващия час се рови из нета за подробности. Сглоби биография, достойна за сценарий на драма, съвременен вариант на легендата за Икар.
Историята беше отразена подробно в пресата на Силиконовата долина. Навсякъде Уилсън беше обрисуван като златно момче с кал под ноктите.
Според вестниците Златното момче било сираче. През 1969-а го намерили в кашон пред спешното отделение на общинската болница в Тонопа, Невада. На одеялото му бил залепен кръгъл стикер с усмихнато личице. Под напечатаното „Здрасти!“ някой бил написал думите: „Аз съм Джак Уилсън“.
Адвокатът на Уилсън бе изиграл картата със сирачето и другата с Икар като двойка аса. Израснал в различни приемни домове, младият Джак Уилсън бил крал на абитуриентския си бал. Пак той произнесъл прощалното слово, когато випускът му завършил общинската гимназия „Чърчил“ във Фалън, Невада. Финалист от националния кръг на олимпиадата по точни науки „Уестингхаус“, той спечелил пълна стипендия за „Станфорд“. Завършил пръв в класа си и получил наградата „Ратнър-Залцберг“ (калаена купа с надпис и шах). Носил знамето на инженерния факултет на годишния акт.
Последвали други награди и докторат по електроинженерство. През 1993-та основал „Уовока Ентърпрайзис“, подал документи за първия си патент и започнал да се оглежда за частно финансиране.
„Патент? Патент за какво?“, чудеше се Бърк. Пусна търсене с различни ключови думи, но не откри нищо.
Малко по-късно видимо победният марш на Джак Уилсън към славата и богатството приключил без време. През юли 1994 отличникът на „Станфорд“ бил обвинен в нарушаване на Закона за секретността на изобретенията.
Според едно търговско издание изобретението на Уилсън било иззето от правителството на САЩ по силата на суверенното право. С други думи, било му е отнето по същия начин, по който държавата отнема частни поземлени имоти, за да построи магистрала или железопътна линия. От Вашингтон обявили патента на Уилсън за държавна собственост, пратили му чек с подходяща по тяхна преценка компенсация и класифицирали изобретението му като „секретно“.
Според същото издание прокуратурата обвинила Уилсън в опит да заобиколи Закона за секретността на изобретенията. Без да се съобразява с възбраната върху патента си, Уилсън се опитал да набере средства и организирал презентация в офисите на компания за рисков капитал във финансовия център на Сан Франциско. Според служител, присъствал на презентацията, Уилсън възнамерявал да въведе изобретението си в производство извън страната, в някоя от офшорните зони. Споменат бил остров Ангуила.
Агенти на ФБР арестували Уилсън на излизане от срещата. На следващия ден бил обвинен в нарушаване на Закона за секретността на изобретенията.
Бърк откри повече за този закон в уебсайта на Федерацията на американските учени. Законът, приет през 1951 година, урежда правилата, по които държавата може да слага ръка върху изобретения, които по нейна преценка са ключови за националната сигурност. В службата по патенти и търговски марки е разкрит отдел, където се преглеждат всички патенти и молби за издаване на такива с цел да се определи националната им значимост. Молбите, които отговарят на определени условия, се препращат към съответните институции — най-често Министерството на отбраната и Министерството на енергетиката. Техните препоръки обикновено са окончателни.
В повечето случаи конфискацията на патента не е голяма загуба за изобретателя, защото патентът се въвежда в производство с правителствено финансиране. Но невинаги е така. През 2003-та например близо половината от сто и петдесетте засекретени патента са частни изобретения.
Обжалванията на изобретателите почти винаги се провалят, както и опитите им да получат по-високи компенсации. Как да се изчисли търговската стойност на нещо, което още не е стигнало до пазара и най-вероятно никога няма да стигне? И как да докажеш тезата си, когато законът ти забранява да разкриваш подробности за самото изобретение дори пред съда?
Бърк се залюля назад със стола си. Сега вече разбираше увлечението на Уилсън по Айн Ранд и Франсиско Д’Анкония. Но какво толкова беше изобретил Уилсън? Като се има предвид интересът му към Тесла и суверенното право, наложено от държавата върху изобретението му, най-вероятно ставаше дума за оръжие.
Бърк се гмурна отново в нета. След ареста Уилсън бил транспортиран до общинския затвор на Сан Франциско, където делял килия и раздумка с рокер на име Роби Мадокс. Преди отчаяният Уилсън да е уредил гаранцията си, Мадокс поискал тайна среща със заместниците на шерифа, като настоявал, че съкилийникът му планира да убие щатския прокурор. Два дни по-късно Мадокс подхванал нов разговор с Уилсън. Само че този път носел скрит микрофон.