Жестока промяна за Уилсън, мислеше си Бърк. Паднал е от високо и се е приземил на твърдо. Плъзна поглед по бележките, които си беше водил, после потърси в интернет телефонните номера на щатската прокуратура в Сан Франциско, на адвокатката на Уилсън и на Роби Мадокс.
От Мадокс се отказа веднага. Нямаше го в секцията за Сан Франциско на anywho.com, което означаваше, че може да е къде ли не. Созио откри по-лесно. Сега беше съдия и работеше в същата сграда в Сан Франциско, където беше работил и като щатски прокурор, но между него и обикновените граждани имаше толкова бюрократични нива, че шансът да се срещнат беше практически равен на нула. Което означаваше, че му остава само адвокатката.
Откри номера й по старомодния начин чрез телефонни услуги. След половин час вече я омайваше с лъжи. Каза й, че е журналист, който пише за „Харпърс“, „Каунтърпанч“ и „Салон“. Спомена няколко от репортажите, върху които беше работил (като фотограф), и обясни, че смята да напише статия за Закона за секретността на изобретенията. Безпокоял я, защото се интересувал от един неин случай.
— Джак Уилсън — досети се веднага адвокатката.
Звучеше дружелюбно и имаше топъл южняшки глас.
— Точно така!
— Говорихте ли с Джак? — попита тя, а после възкликна, навързала събитията: — Той трябва да е излязъл вече!
— Да, излязъл е от затвора, но нямам представа къде е — каза Бърк. — Надявах се, че вие…
— Не, с това не мога да ви помогна. Не сме се чували след делото.
— Така ли?
— Да. Всъщност с него си допаднахме тогава… Сега, предполагам, се е променил.
— Сигурно е така.
Тя въздъхна и добави:
— Беше покъртително, наистина.
— Какво имате предвид? — попита Бърк.
— Не знам доколко сте наясно с живота на Джак, но той беше успял да постигне много. А после се случи тази тъжна история. И несправедлива.
— Несправедлива?
— Ами… лош късмет.
— Как така?
След като дълбоко въздъхна, Апъл поясни:
— Около месец преди началото на процеса на Джак, в залата в Сан Хосе нахълта някакъв луд и започна да стреля. Застреля съдията, един съдия-изпълнител и един доста известен млад адвокат от прокуратурата. А след това се самоуби.
— Но как така е влязъл в съда с пистолет?
— В медиите се писа, че пистолетът е бил „Глок“. Те имат доста пластмасови части, въпреки че навярно по-голямата част е било метал и е бил тежък. Както и да е, ако е бил разглобен, трябва да си наистина професионалист, за да го разпознаеш на скенера. Вероятно го е сглобил в мъжката тоалетна. Но работата е там, че ако това не се беше случило, не мисля, че щяха да осъдят Джак. Трябваше да се даде урок, да се изпрати послание, а нямаше подходящ случай за това. Неговият процес пое удара.
— Прочетох какво е казал Уилсън на записа — отбеляза Бърк и после допълни — Глупости. Това си бяха пълни глупости. Личеше му, че беше ядосан. И кой не би бил? Но убиец? Няма начин. Да бяхте видяла само как стоеше онази отрепка… Как му беше името? Съвсем изключих.
— Мадокс? — попита Апъл с отвращение. — Той е от тези, за които се казва, че имат досие — дълго, колкото цяла една ръка. И, разбира се, той си е професионален доносник. Джак, от своя страна, не се беше озовавал никога в затвор и затова, съответно, беше лесно да го набележат.
— Защо изобщо са го вкарали в затвора? — попита Бърк. — Не можа ли да си издейства пускане под гаранция?
— Арестуваха го през уикенда и не мисля, че можеше нещо да се направи до понеделник следобед. На този етап му бяха осигурили служебен защитник. Мисля, че се опитваше да уреди заем, с който да плати и за който щеше да използва жилището си като гаранция. Но това отнело няколко дни и… междувременно Мадокс се намесил. Лош късмет, както казах.
— Казахте също, че е бил лесна плячка — напомни Бърк.
— Да. Мадокс го е натопил. Лесно мога да си представя как е станало. На записа липсва какъвто и да било контекст. Джак изведнъж казва „Созио“ все едно е получил прозрение или нещо такова. А и разговорът е накъсан от паузи. Призовах в съда експерт, който заяви, че Мадокс най-вероятно е манипулирал микрофона. Но не можахме да го докажем. И съдебните заседатели не ни повярваха.
— Не призовахте ли Уилсън като свидетел?