Сега, когато пътят беше по-равен, той си пусна сидито с курса по руски. Повтаряше на глас в паузите, имитирайки записания текст.
Благодаря — Спасиба.
Моля — Пажалуста.
Съжалявам — Извините (към непознати); Извини (към приятели).
Освен че полагаше усилия да научи езика на Ирина, Уилсън беше купил и повече от сто книги на руски — всичко, от речници до поезия, класически произведения, съвременна литература и дори детски книжки. Купил беше и много дивидита, също няколко икони, самовар, както и няколко комплекта матрьошки за децата им. Не искаше Ирина да се чувства откъсната от културата си.
След час изключи сидито с уроците. Време беше за малко музика. Докато беше във Флорънс, пееше постоянно на глас, защото музиката беше едно от нещата, които му липсваха най-много. Удивително беше колко песни знаеше само отчасти. А когато си затворен, това може да те подлуди — помниш първия куплет или припева, а останалото ти се присмива от някое кьоше на мозъка ти. В началото това наистина го влудяваше — не беше като да влезе в интернет и да свали песента или да излезе и да си купи компактдиск, за да задоволи любопитството си.
Затова, след като се върна от Африка, започна да купува сидита като луд. Запълни всички празнини, че и отгоре. В ранчото беше събрал повече от три хиляди компактдиска, имаше и система за аудиовъзпроизвеждане последен крясък на техниката. Колекцията му включваше всякакви стилове — не се знаеше как ще се промени вкусът му след време.
Пикапът също имаше добра аудиосистема. Когато наближи границата на Юта, Уилсън вече рапираше с Еминем.
34.
— Изобщо не е оръжие — каза на Бърк Джил Апъл. — А батерия.
Бърк реши, че не е чул добре.
— Моля?…
— Изобретил по-добра батерия. Олекотена батерия с дълъг живот.
— Шегувате се — каза Бърк.
— Ни най-малко. В сравнение с неговата батерия зайчето на „Дюрасел“ прилича на плодова мушица.
Бърк се засмя.
— Можете да си представите колко развълнувани са били Джак и партньорът му — добави Джил.
— Какъв партньор? — попита Бърк.
— Имаше партньор. Ели някой си… Залцберг! Били заедно в колежа. Ели имаше икономическо образование. Много ловък. Тъкмо уреждал срещи с компании за рисков капитал, когато Джак получил писмото.
— От?
— От службата по патентите. В Министерството на отбраната решили, че изобретението трябва да се засекрети. И толкова. Няма патент. Предложили компенсация. Сто и петдесет хиляди долара, ако не се лъжа.
— А каква е истинската стойност на изобретението?
— Според Ели можели да вземат двайсет и пет милиона срещу десетпроцентен дял. Това са смятали да предложат на финансиращата компания.
— Господи! И какво направили?
— Дойдоха при мен — каза Джил. — И внесохме съдебен иск. Но истината е, че никой никога не е печелил подобни обжалвания. Изслушванията са при закрити врати, а държавата не е длъжна да обосновава решението си. Казват, че е въпрос на национална сигурност, и толкова.
— Нищо чудно, че е бил бесен — каза Бърк.
— Суверенното право на държавата да отчуждава, приложено спрямо интелектуална собственост. Ако правителството реши, че иска да прокара магистрала през хола ви, достатъчно е да докаже, че става въпрос за обществен интерес. Същото е с патентите. Законът за секретността на изобретенията — титул 35, глава 17 на кодекса на САЩ, ако решите да го проверите в пълния му текст — е от времето на Студената война.
— И колко патента са били присвоени по силата на този закон? — попита Бърк.
— Десетина хиляди.
Бърк се изсмя невярващо.
— Звучи като „Досиетата Хикс“!
— И още как — отвърна адвокатката. — Носят се какви ли не слухове — за автомобилни гуми, които не се пукат, за опиати, които не водят до пристрастяване… Грешката на Джак е, че се опита да преметне Пентагона. Затова го арестуваха.
— И тогава е имал среща от близък вид с Мадокс.
— Именно. — По линията се чу някакъв шум. — Бихте ли изчакали секунда?
— Да.
След кратка пауза адвокатката се обади отново.
— Вижте, след десет минути трябва да съм в съда…
— О, съжалявам, не исках да…
— Всъщност непременно трябва да говорите с Ели.
— Би било страхотно. Имате ли негов номер или нещо?
— Не, но лесно ще го откриете. Онзи ден го гледах го канала на Блумбърг, говореше за Аржентина. Заема висок пост в Световната банка. Мисля, че офисът му е във Вашингтон.