Бърк занесе лаптопа си в кухнята, сложи го на масата и си приготви вечеря. Понеже нямаше интерес към готвенето, в последно време се беше пристрастил към японските полуфабрикати. Достатъчно беше да натроши фидето, както е в плика, да го поръси с подправките от другото пликче, после да го разтръска силно и готово. Без топлинна обработка японското фиде приличаше на трохите, които се събират на дъното на пакет чипс.
Седнал пред лаптопа с фидето в лявата ръка и чаша уиски в дясната, Бърк се зае да научи нещо повече за адаша на Уилсън и неговия народ.
Индианският месия Уовока се появил на сцената след повече от петдесет години на трагедии и геноцид. През трийсетте години на деветнайсети век източните индиански племена били изтласкани на запад. Тази принудителна миграция, останала в историята като Пътя на сълзите, закотвила племената в така наречената Индианска територия в част от днешна Оклахома. С настъпването на бялата „цивилизация“ на запад племената от Равнините и Големия басейн били натикани в затвори на открито, наречени резервати, където оцелявали сред трескави алкохолни сънища, отчаяние и болести. Номади по природа и легендарни ловци, сега индианците се озовали в чужди води, а голяма част от традициите им и религиозните им ритуали били забранени от закона. И сякаш това не било достатъчно, белите се възползвали от отчаянието им и ги подвели да сключат поредица от предоговорени споразумения с цел заграбване на все повече техни земи. Накрая трагедията прераснала в истински катаклизъм, когато правителството орязало доставките на ориз и пшеница в момент на продължително засушаване. Накратко казано, Пътят на сълзите отвел индианците до гладните години.
И тогава се появил Уовока.
Говорело се, че произхожда от род на шамани, и може наистина да е било така. Сигурно било обаче, че е израснал в ранчо в Невада, чийто собственик Дейвид Уилсън нарекъл момчето Джак и му дал фамилното си име. Около 1889-а Уовока започнал да говори за видение, което получил.
„Нося ви послание от вашите деди, от духовете, че сега те идват да се влеят в редиците ви, водени от Месия, дошъл да живее на тази земя с белите мъже, но прогонен и убит от тях.“
Според видението на Уовока белите мъже щели да бъдат прогонени от индианските територии. Земята щяла да се възроди и да се къпе в плодородие, а индианските предци щели да се върнат и да заживеят с потомците си.
Уовока учел, че идва нова земя. Тя щяла да пристигне от запад през пролетта на 1891-ва. Новата земя щяла да покрие старата земя „на дълбочина пет пъти колкото мъжки ръст“. Дотогава племената трябвало да живеят в мир помежду си и с белите. Точно преди да пристигне новата земя, светът щял да се разтресе, но индианците не бивало да се страхуват. Смъртта, болестите и белите хора щели да изчезнат. „Новите земи ще са покрити със сладка трева, бистри потоци и дървета, стада от бизони и понита ще тичат по нея, така че моите червени деца да ядат и пият, да ловуват и да се радват.“
Ала прозрението на Уовока не било само описателно. То изисквало от племената да танцуват по определен начин на определени интервали. Това щяло да подпомогне идването на края и последващото ново начало.
Една и съща фраза се срещаше във всички уебсайтове — движението се разпространявало като „горски пожар“. Добро сравнение, помисли си Бърк. Точно както пламъците в гората прескачаха от една група дървета към следващата, така и религията на танца с духове прескачала от едно племе към следващото. Индианските водачи (сред които Червения облак на сиуксите и Ритащата мечка на лакота) изминавали огромни разстояния, за да се срещнат с Уовока в Западна Невада.
Разпространявайки се, посланието се променяло (както често става с религиозните послания). Новата земя щяла да се появи точно както обещавал Уовока. Но нямало просто да изтласка белия човек. Щяла да го погребе.
Когато слуховете за предстоящото унищожение стигнали до белите, те решили, че се готви революция. Танцът с духове, казвали си те, всъщност е боен танц. Индианските бандити планирали да изколят всички в леглата.
После… Трагедията край Ундид Ний. Зимата на 1890. Седящия бик, поддръжник на танца с духове и най-известният от всички вождове на сиуксите, току-що бил убит от агенти на правителството. Очаквайки въстание, Седма кавалерия (старият полк на генерал Къстър) била пратена да задържи индианските „агитатори“ в Южна Дакота. За да избегне ареста, част от племето лакота поела през пущинака под прикритието на нощта. Целта им била да намерят убежище и защита в резервата Пайн Ридж.