Следват пожарите от взривените горивни резервоари и разляното масло. Всичко зависи от това какви камиони с какви товари ще попаднат в обсега на ЕМИ — електромагнитния импулс.
Щеше да има известен брой човешки жертви — и не само от автомобилните катастрофи. Самолетите и хеликоптерите, извадили лошия късмет да попаднат в обсега на импулса, щяха да паднат от небето. Сърдечните пейсмейкъри щяха да спрат. Болниците — обратно в деветнайсети век. Генераторите им — резервни мощности, които се включваха автоматично при прекъсване на захранването — бяха свързани към електрическата система на сградите и следователно щяха да бъдат унищожени от импулса. Интубираните пациенти в операция щяха да умрат. Мониторите на жизнените показатели, както и електронно контролираните дихателни апарати и интравенозни системи щяха да откажат. Заключените шкафове за медикаменти на специален режим нямаше да реагират на електронните кодове и лекарствата щяха да останат недостъпни. Асансьорите щяха да заседнат между етажите.
Най-дългосрочни щяха да бъдат ефектите, предизвикани от щетите върху основната инфраструктура и най-вече върху пътищата. Защото нямаше как да отстранят повредите в електропреносната мрежа, нито да се възстанови работата на водоснабдяването и канализацията, без улиците на Калпепър да бъдат разчистени. А те щяха да са задръстени от мъртви автомобили. Коли, които никога повече нямаше да потеглят.
Колкото до банковите системи на разпределителя, за тяхната съдба Уилсън не беше толкова сигурен. Те несъмнено имаха защита срещу електромагнитни импулси. Но нямаха шанс да издържат импулса, с който той щеше да ги удари — скаларен импулс, много по-мощен от този на ядрена експлозия при голяма височина. Единствената ефективна защита би бил щит на Тесла, с какъвто никой не разполагаше.
Как щеше да реагира световната финансова общност на такъв удар? Нямаше представа. Големите системи — като ОСМФТ — несъмнено имаха дублиращи системи. Нямаше начин да нямат — в крайна сметка зад потока от трилиони гигабайтове между банките стояха истински пари и електронната база данни не беше единственият архив на транзакциите.
Но Калпепърският разпределител беше ключова брънка във веригата. Ако системите му откажеха дори за минута, това би трябвало да разтърси световните финансови пазари. Защото щом Калпепър можеше да пострада, същото можеше да сполети и дублиращата система.
Уилсън беше почти сигурен, че фондовите борси и централните банки ще затворят. Щяха ли да се паникьосат хората? Не знаеше. По това време той щеше да кара на запад и да слуша радио.
Изучаването на ефектите от ЕМИ датираха още от времето на ядрените опити в атмосферата. Когато момчетата от Лос Аламос били подложени на остри критики, задето детонират бомби близо до повърхността в Невада, експериментите били преместени на изолирани острови в Тихия океан.
Но хората продължили да протестират. Ефектът от термичните и ударните вълни може и да не бил от голямо значение заради изолираността на полигоните, но радиацията и натрупването й в почвата си оставали проблем. Тези райони щели да са недостъпни за хората в продължение на десетилетия. Може би завинаги.
Имало и друг проблем — рибарите и местните хора често попадали в обсега на облъчването и се превръщали в кошмар за екипите за връзки с обществеността и в жив (или умиращ) пример за ефекта на радиацията върху човешкото тяло.
Затова учените взели на мушка небето. Както те виждали нещата, тестовете на голяма височина щели да нанесат пренебрежими ударни и термични щети, а радиоактивното облъчване щяло да се разпръсне над голям район. В това си разредено състояние радиацията щяла да причини относително слаби вреди. Онова, което не били взели под внимание, били електромагнитните импулси като страничен ефект от детонациите на голяма височина в атмосферата. При ядрена детонация на голяма височина освободените при експлозията гама-лъчи се сблъскват с молекулите на атмосферата — кислород и азот — и предизвикват разряд от високоенергийна електромагнитна радиация.
Когато такъв импулс удари проводим материал — жици, кабели, антени, далекопроводи, радиопредавателни кули, железопътни релси, тръби, телени огради, — той се пренася по тях. Ако ЕМИ удари антена на радио, радиоапаратът предава богу дух в резултат на последвалия токов удар. Ако антената е свързана с навигационните системи на разузнавателен самолет, импулсът ще унищожи системите. Ако железопътните релси водят до разпределителен механизъм — или до влак, — импулсът ще изпържи контролните връзки. Ако удари сграда, цялата й електрическа система ще се стопи.