38.
Хрумна му, че ако го направи през нощта, ще види как градчето угасва. Би било забавно, но идеята беше да удари, когато банките работят.
Изпи си кафето и си прибра багажа. Хапна на крак няколко бисквити и един банан за закуска. Остави ключа от апартамента на рецепцията. Погледна си часовника. Девет и половина. По-добре да започва.
Запали пикапа и включи допълнителния модул (прекрасна бобина на Тесла), свързан с осемцилиндровия двигател на автомобила. Този модул щеше да осигури захранването на оръжието.
Остави двигателя включен и излезе навън. Малката каросерия на пикапа беше с твърдо покривало. Уилсън го махна и го остави до пикапа. Разглоби въртящата се основа, отстрани парчетата на стиропорената обвивка и свърза лаптопа с устройството. Контролиращият оръжието софтуер повдигна дулото, след това фокусиращата програма се активира и го завъртя в позиция. Всичко това почти безшумно, ако не се брои едва доловимото жужене на механизма.
Ако някой попиташе, щеше да обясни, че оръжието е замерващо устройство, вид теодолит. Но беше паркирал в края на паркинга и наоколо нямаше никого.
Докосна татуировката на врата си за късмет, после щракна ключа, който задействаше оръжието. Като един вид спусък. Лъчът не се виждаше. Не чу нищо и също като Тесла и Чеплак някога се зачуди дали устройството е проработило.
Но, за разлика от Тесла, Уилсън нямаше нужда да чака със седмици и да следи вестниците за репортажи от Сибир. Телескопичната цев още не се беше прибрала, когато един боинг 727 на път към летище „Дълес“ се плъзна в небето над него в пълно мълчание.
Инерцията го беше извела извън периметъра на поразения район, но двигателите му вече бяха мъртви и самолетът губеше височина. Уилсън се запита колко ли далеч щеше да го отведе инерцията на безмоторното летене и дали ще чуе експлозията при удара.
Този самолет символизираше друг аспект на Калпепърския експеримент. Като виновник за смъртта на невинните хора на борда какво щеше да изпита Уилсън? Щеше ли да се отврати от себе си?
Самолетът зави в широка дъга надясно.
Хранил беше известни съмнения за самолетите. С прибрани елерони и колесници те биха могли да продължат по инерция доста време. А някои разполагат с допълнителни хидравлични системи, с чиято помощ един първокласен пилот би могъл да приземи безопасно машината.
Но не и този самолет. Този самолет се снижаваше стремително. Без тягата на двигателите си машината беше като камък, който пада към земята. За миг Уилсън го изгуби от поглед. После чу трясък и валма черен дим се издигнаха на хоризонта.
Изпълни го странна смесица от угризения и екстаз. Летял беше много пъти и знаеше как реагират хората при силна турбуленция. Лесно можеше да си представи ужаса на пилотите и паниката на пътниците. Почти като при Ундид Ний — изправен си пред лицето на смъртта и няма къде да избягаш.
Така или иначе, помисли си Уилсън, всичко беше в името на добра кауза — а и въпрос на съдба също. Тяхната и неговата.
Произволното естество на катастрофалните последици беше крайно любопитно и на Уилсън му се искаше да поостане в Калпепър, за да проследи отблизо поредицата от събития. Но не.
Неговият мотел беше извън радиуса на пораженията и той беше планирал грижливо маршрута си за изход, за да избегне задръстването по пътищата в района, което скоро щеше да се разстеле като концентрична вълна. Задръстване, в което Уилсън не биваше да попада. Освен това си имаше и други задачи. Можеше да слуша новините и на път.
Имаше един неприятен момент — когато завъртя ключа на пикапа, но запалване не последва. Стомахът му се сви на топка. Ами ако собствената му кола е попаднала в периметъра на лъча? Ако беше сбъркал в изчисленията? Не — часовникът му работеше нормално. Завъртя отново ключа. Този път двигателят се събуди с рев.
Наближи кръстовище на петдесетина километра от мотела и видя, че светофарите не работят. Автомобилите се придвижваха в бавна колона.
Не беше изненадан. Импулсният удар върху Калпепър неминуемо щеше да предизвика известни поражения и по периферията. Не знаеше на каква площ ще се разпространят повредите в електроподаването, но знаеше, че ще е значителна. Допълнителният волтаж от импулса щеше да плъзне по кабели и далекопроводи, изпържвайки всичко по пътя си. Колкото до самата електропреносна мрежа, въпреки голямата авария през 2003-та, почти нищо не беше направено за осигуряване на стабилността й.