В три през нощта — предобед в Словения — Бърк се обади на Лука Чеплак.
— Майкъл! — ревна старецът. — Липсваш ми, момче! Как си? — Тежка въздишка. — Знам защо се обаждаш — продължи Чеплак с мрачен тон.
— Така ли?
— Калпепър, нали? Чудиш се дали е нашият човек?
— Ами да…
— Той е. Разните му там системи — а и самолетите — са защитени от обикновените ЕМИ. Но не и срещу скаларните. Тях не можеш ги спря.
— Но аз си мислех, че ако Уилсън използва оръжието, ще е като… в Тунгуска.
— Не, това е друго. Ама ако мислиш, че онова ваше градче ще си стъпи скоро на краката, грешиш. Не. Години ще минат!
— Значи е ударил по банките и с това ще приключи, така ли?
— Не — каза Чеплак. — Вече знае как действа и според мен ще го направи отново. Но целта му ще е по-голяма.
40.
Андреа Кабът се занимаваше със сутрешната си йога. Треньорът й настояваше, че не бива да слуша новините, докато прави упражненията, и препоръчваше „успокоителна музика“ вместо тях, но Кабът беше твърде заета, за да не съчетава приятното с необходимото. Така че Си Ен Ен й служеше вместо музикален фон.
Трябваше да се съгласи, че днешните репортажи не се отразяват добре на концентрацията й. Бяха напрегнати и тревожни, кадрите от инцидента в Калпепър се сменяха постоянно — самолетът, неподвижните коли, липсата на електричество, сривът в банковите центрове, пожарите. Докато Андреа преминаваше от Куче гледащо надолу, в Детска поза, задъханият репортер тикна микрофона пред един от група експерти.
— Помните ли филма „Денят, когато Земята спря“? Един човек пристига от космоса и като демонстрация на способностите си прави така, че всички двигатели и мотори по света да спрат за половин час. Същото се е случило и с Калпепър. Светът просто е… спрял.
Изключи звука на телевизора. Вече знаеше за Калпепър повече, отколкото би искала да знае, благодарение на лавината от спешни съобщения, която започна минути след събитието и продължаваше да ги залива. Знаеше повече и от експерта, и от репортера, от истерясалите очевидци, от говорителите на Националната метеорологична служба, ФБР и Федералната служба по бедствията и авариите.
Знаеше, че Калпепър е станал жертва на предумишлено нападение, че пораженията не са резултат от „слънчева буря“, „геомагнитна аномалия“ или „силно изригване в слънчевата корона“.
Бяха резултат от електромагнитен импулс с прецизно насочване и необикновена мощ, вероятно от електромагнитна бомба, но не каква да е, а Е-бомба с „безпрецедентна степен на сложност и прецизност“. Два аспекта на събитието оставаха необясними за експертите. Първият беше силата на импулса. Банковите системи в Калпепър имаха вградена защита срещу обикновените електромагнитни импулси, което важеше за повечето чувствителни към подобни явления устройства. А този импулс беше преминал безпрепятствено през щитовете. Вторият аспект, който озадачаваше експертите, беше „хирургическото“ естество на атаката. Което категорично беше повод за тревога. Защото означаваше, че атаката е била извършена с технология, непозната за Пентагона.
В известно отношение обаче тази оценка беше свалила напрежението на Кабът. Тя означаваше, че Калпепър няма нищо общо с нея — и слава Богу, защото и без това си имаше достатъчно работа.
Премина от Детска поза в Кобра.
Преди две седмици до ушите й бяха стигнали слухове за предстояща серия от нападения срещу „западни“ хотели в Банкок и Куала Лумпур. Нападения зрелищни и координирани, в стила на „Ал-Кайда“.
Но тукашните момчета нямаше да използват оръжия от мащаба на калпепърското — каквото и да беше то. Не, те щяха да използват „торови“ бомби на основата на амониев нитрат. Или самоделки, прикрепени към гърдите на млади мъже със синдрома на Даун.
С други думи, Калпепър не беше неин проблем.
41.
Уилсън стоя продължително под душа, обръсна се, без да бърза, после се облече бавно и с вниманието, което хората отделят на тази дейност, когато се готвят за важно събитие. Това беше част от процеса на самоподготовка, начин да фокусира мислите си върху онова, което се канеше да направи.
Облеклото му беше образец за дегизировка — евтини маратонки и тъмносин гащеризон с „Джим“, избродирано на джобчето. Имаше си и твърда папка, както и пластмасова щипка за джоб с няколко химикалки. Кортикът от оръжейния магазин се събираше идеално в големия преден джоб на гащеризона. За разлика от останалия му тоалет и аксесоари, кортикът нямаше нищо общо с дегизировката. Усмихна се на работника в огледалото.