— Как сме днес? — питаше тя, докато зареждаше таблите с допълнителни понички и гевречета между набезите на гладните клиенти.
Нищо не спираше Бърк да се върне в Дъблин, но той реши, че няма какво да му попречи и да изиграе хорото докрай и да изчака обаждането на мадам Пулетска. След това можеше с чиста съвест да приеме, че е направил всичко възможно. А съществуваше и малък шанс — долу-горе колкото да удариш шестица от тотото — самият Уилсън да се появи във Фалън при Манди. Току-виж на Бърк му излязъл късметът. Междувременно запълваше времето си с туризъм.
Отиде до езеро Пирамид, после и до Граймс Пойнт, където преди едно хилядолетие предците на Джак Уилсън бяха дълбали петроглифи20 в скалите. Там човек стоеше пред глифите21 и се дивеше на миналото, а в небето зад гърба му ревяха матовочерни изтребители от базата на военновъздушните сили.
Вторник. Двадесет и първи юни.
Щеше ли да се обади изобщо мадам Пулетска? Седеше на стол до леглото в стаята си, захвърлил днешния вестник на пода, и репетираше наум репликите си. Приятел на жениха… „Тя казва…/ аз казвам…“ Наближаваше десет, когато телефонът иззвъня. Бърк вдигна слушалката.
— Ало?
— Обажда се мадам Пулетска. Добро утро!
Бърк се представи. Олга явно я беше уведомила за разговора им, защото мадам подкара по същество.
— Вие казвате, сте приятел на Джак? Аз откъде да знам, че е така?
— Добри приятели сме — отвърна Бърк. — Той ми даде номера ви. Каза да ви се обадя. Ако трябва да съм откровен, той е така запленен от Ирина, че се надява и аз да извадя същия късмет.
Лесно можеше да си представи как твърдата обвивка на мадам се пропуква като лед през пролетта.
— Прекрасно момиче — каза тя. — Много се радвам за тях. Много сладка, срамежлива може би… вие също харесва срамежливи момичета?
Не знаеше как да отговори на това.
— Да! Срамежливите момичета са… голяма работа!
— Ако решите да се възползвате от нашите услуги — подхвана тя с неприкрито лукав глас, — можете да изберете пакета „Сладките шестнайсет“, срещу който получавате шестнайсет снимки и имейла. Ако изберете „Великолепната осмица“, получавате снимки и подробни биографии на осем момичета, имейли, едно преведено писмо и една доставка на цветя. Това е по-добър вариант. По-добра подборка. А като за приятел на Джак специално ще ви избера само най-хубавите момичета. Сто двадесет и пет евро. Някъде сто и петдесет долара. Имате компютър? Така връзка най-бърза, но може и с доставка по куриер.
— За Джак…
— Първо да договорим. Вие предпочитате „Великолепната осмица“, да? По-добра сделка. И имате компютър?
Бърк схвана картинката. Може и да му кажеше нещо за Джак, но първо искаше да уредят сделката.
— Да — каза той, — имам компютър.
— Приемаме „Виза“ и „Мастеркард“. Може и през Търговски сайт, ако предпочитате.
Бърк извади портфейла си и продиктува номера на кредитната си карта. Изчака мадам да приключи с инструкциите за достъпа до неговата „Великолепна осмица“, после я попита отново:
— А онова за Джак и Ирина…
— Вие ходи на сватба?
Той направи пауза. Истината беше, че нямаше представа дали сватбата се е състояла или не.
— Аз… не — каза накрая, — но наистина бих искал да им изпратя подарък.
— Много хубаво, да, за младоженците.
— Проблемът е, че Джак ми даде новия си адрес, но аз забравих листчето вкъщи.
Тя се поколеба, но после клекна.
— О? Прекрасно място, наистина! Ирина ми показа снимки. Голям късмет извадило това момиче. — Бърк я чу да трака на клавиатура, а после, затаил дъх, изслуша адреса.
— Пощенска кутия 124, Джунипър, Невада. — Продиктува му и пощенския код.
— Много ви благодаря — каза той, като си мислеше: „Мамка му, пак пощенска кутия“. — А телефонен номер имате ли? — Навярно би могъл да открие адреса по телефонния номер.
Рускинята помълча, после каза:
— Това не мога да дам. Фирмена политика, да?
— Просто от „Федекс“ понякога искат и телефонен номер, това е.
— Тогава го пратете с Ди Ейч Ел — посъветва го тя, след което смени темата: — Каква двойка само! — изчурулика. — Веднага разбрах, че ще се харесат. Понякога е ясно, че не става. Как му казвахте вие? Че ще е пълен провал. Но тези двамата! Съюз, благословен от Бога. А Ирина? Толкова се радвам за това момиче. Ако не друго, да не дава Господ, поне ще получи добро медицинско обслужване.
Бърк реши, че не е чул добре.
— Медицинско обслужване?
— Ами да! В Америка имате най-добрите лекари. Така й казах.
— И с право.
— В Украйна не е толкова добре. Лекарите половината станаха я таксиджии, а сервитьорки. Не ги виня. Заради парите го правят хората. Затова… в Щатите. Там е по-добре за моята малка Ирина.
— Тя… болна ли е?
— Не-не-не-не-не. Напълно здрава е, разбира се! Състоянието й е изцяло под контрол. Нашата фирма гарантира — здрави млади жени. И плодовити.
— Да, но споменахте „състояние“ — каза Бърк. — Ако ще се запознавам с някоя от вашите…
— Да, но не е сериозно, вече ви казах.
— Разбирам, но… — Усещаше я как мисли трескаво в другия край на линията, притеснена дали не е на път да изгуби клиент.
— Добре — каза накрая мадам, — но да си остане между нас, да? Ирина се притеснява. Обещавате ли?
— Нито дума. Просто искам да съм сигурен… заради себе си.
— Ами — започна с въздишка мадам Пулетска — ето какво…
21
Глифи — обозначения на срички и думи; форма на писменост в предколумбова Америка. — Бел.ред.