Четиридесетина километра по-нататък започна да се прозява. От бирата е, каза си той. Бирата също беше грешка. Включи радиото. Хващаше се само някаква кънтри станция от Бойс. Усили звука, но и това не помогна. На два пъти едва не задряма и сигурно щеше да заспи, ако не бяха дупките на пътя. Свали докрай прозорците.
Ефектът беше моментален. Студеният пустинен въздух го удари в лицето като кофа ледена вода. Вече нямаше опасност да заспи. Воят от радиото, прахът и студът му причиняваха достатъчно неудобства, за да остане буден без допълнителни усилия. А и звездите бяха изумителна гледка. Далечни и ярки, а Млечният път — проснат напряко на нощното небе като булчински воал.
Бърк вдигна прозорците. По-добре да загине в катастрофа, отколкото да замръзне до смърт, реши той. Поне щеше да стане бързо.
Три часа по-късно още седеше прегърбен над волана, включил чистачките с надеждата да разкара поне малко праха и насекомите. Оглеждаше се за синята каравана с розовите фламинго и се притесняваше. Ранчото на Уилсън явно беше толкова изолирано от останалия свят, че за изненадващ маньовър и дума не можеше да става. Светлината на фаровете щеше да се види отдалече, а дори Бърк да ги изключи (без при това да се убие), шума няма как да заглуши. Двигателят дрънчеше като лавина от арматурно желязо по планински склон.
Ако видеше навреме ранчото, би могъл да остави колата и да продължи пеша. Ала „навреме“ беше твърде неясно обстоятелствено пояснение в тукашните широки открити пространства. А ако Манди беше права за слънцестоенето, Уилсън едва ли спи кротко в леглото си. Сигурно се подготвя за танци. Вероятно ще натисне спусъка на зазоряване, предположи Бърк. И това щеше да е краят.
Макар че само Бог знаеше какви са плановете му. Току-виж решил да изпари половината страна в стил Тунгуска. Да прочисти мястото от бряг до бряг. „Едва ли — каза си Бърк. — Втълпил си е идеята за танца с духове, а танцът с духове е посветен на земята.“ Значи нямаше да е мащабно повторение на Тунгуския инцидент. По-скоро мащабно повторение на Калпепър. Ако успееше да извади завинаги от строя електропреносната и електронната инфраструктура на страната, това щеше да е катастрофа от невиждан мащаб. Икономиките на почти всички държави по света щяха да се сринат, а човешките жертви щяха да се измерват в милиони. Хората са зависими от модерните технологии за всичко, като се започне с храната и водата и се стигне до транспорта, медицинското обслужване и осветлението. Масивните поражения щяха да сложат край ако не на човечеството, то на последните петстотин години научен прогрес. Хората щяха да се върнат в петнайсети век.
Идеята беше толкова абсурдна, че Бърк дори не искаше да я обмисля сериозно. Тя току бягаше от ума му сякаш по своя воля, почти като радиосигнала от Рино. Броят на жертвите в Сан Франциско достигнал триста четиридесет и две. Полицията търсела… Нов сигнал измести стария. Някаква религиозна станция, която призоваваше към покаяние…
След десетина минути ято розови фламинго се материализира пред тъмна каравана на двайсетина метра от пътя. На минаване Бърк видя, че някой е написал на караваната „ЛОШО КУЧЕ“ със спрей и с големи букви.
Още три километра по-нататък зави наляво според указанията и пътят се влоши моментално. Коловозите тук бяха толкова дълбоки, че опираха в шасито на автомобила. Скоро започна наклон и колата запухтя по склона на планинско възвишение — характеристика на релефа, която барманът беше отбелязал с обърнато V.
Ушите му заглъхнаха, докато водеше автомобила през острите завои, а фаровете се сблъскваха със скалистия скат отдясно и потъваха в пропастта отляво. После на пътя изскочи заек и Бърк инстинктивно натисна спирачките.
Голяма грешка. Автомобилът поднесе, изскочи от коловозите, задните гуми се завъртяха на празен ход и вдигнаха ветрила от дребен чакъл. Бърк загуби контрол над колата, която се движеше по своя воля все едно пътят е покрит с лед. Връзката между двигател, кормилна уредба и спирачки внезапно беше станала чисто теоретична. Накрая на помощ му се притече самата планина. Колата се натресе в канара край пътя. Шасито нададе вой. После нов удар, скърцане на метал и страничното огледало излетя във въздуха. След това колата спря окончателно. Единият й фар светеше към небето, а другият беше станал на сол в основата на червеникавата скална стена.