Бърк се ослушваше за стъпките на Д’Анкония по стълбите, но не се чуваше нищо. После на вратата се почука тихо.
— Влезте.
Бърк стана на крака, очаквайки да види характерната физиономия на злодей във второстепенна роля. Но посетителят далеч не изглеждаше така. Само няколко години по-възрастен от Бърк, Д’Анкония беше достатъчно красив за главна роля. Косата му беше дълга и черна, сресана назад по грижливо небрежен начин. Квадратна челюст, бели зъби, орлов нос, маслинен цвят на кожата и покарала брада по страните, колкото да внушава впечатлението, че не се интересува от външния си вид. Но меката шапка издаваше обратното, както и кашмиреното палто в комплект с хубав шал в ярки цветове.
— Франсиско Д’Анкония — представи се посетителят и затвори вратата след себе си.
Здрависаха се.
— Майк Бърк. Да ви налея нещо?
Д’Анкония седна на стол до бюрото, бръсна дъждовните капки от шапката и я остави в скута си.
— Не, благодаря — каза той.
Огледа се, после кимна към няколкото снимки на стената.
— Хубави снимки.
— Благодаря.
— Вие ли сте ги правили?
Бърк кимна.
Д’Анкония наклони глава.
— Ами тази? — попита той и посочи живописен каньон, чиито обвити в мъгла склонове се събираха в нещо като каменен мост и образуваха канал, през който течеше буйна планинска река.
Бърк отговори веднага:
— Ждрелото Цангпо.
— Къде се намира?
— В Тибет.
Д’Анкония извади пакет цигари от джоба на палтото си и го потупа върху китката си.
— Едно от нещата, които харесвам в Европа — каза той. — Тук човек все още може да пуши спокойно. — Направи пауза. Запали. Вдиша. И се намръщи. — Очаквах да се срещна с… как му беше името. Човекът от табелата. Ахерн.
Бърк направи гримаса.
— Томи не е добре — каза той. — Вече не е млад.
Д’Анкония свъси вежди.
— А вие… какъв сте?
Бърк плъзна визитка по плота на бюрото.
— Съдружник.
— Не за това попитах — каза Д’Анкония. — Говорите като американец.
— Такъв съм. Имам двойно гражданство.
— Как става тая работа?
— Дядо ми е бил от Конемара.
— И това ви прави ирландец? — попита Д’Анкония.
Бърк сви рамене.
— Е, трябва да подадеш молба за гражданство, но в повечето случаи става автоматично. Пък и съпругата ми беше ирландка, така че… — Смени темата: — А вие? Отдавна ли сте тук?
— Не, току-що пристигнах.
— А. Но сигурно ще поостанете. Имате бизнес в Дъблин.
Д’Анкония поклати глава.
— Не точно. Просто междинен полет. Утре сутринта излитам.
— Е, тогава да се хващаме на работа. — Посегна към плика с формулярите. — Така и не ви попитах как ни открихте. Стария би искал да знае.
— Стария?
— Господин Ахерн.
Д’Анкония изсумтя.
— Видях реклама в списание „Аер Лингус“, в рекламната притурка.
— А, да! В рекламната притурка. Е, радвам се, че има някаква полза от това — призна Бърк. — Защото рекламите там са дяволски скъпи.
Извади формулярите от плика и ги остави на плота между двамата.
— Какво е станало с ухото ви?
Този напълно неочакван въпрос накара Бърк да се усмихне. Прозвуча му някак детински.
— Пострадах при катастрофа — каза той.
— Каква катастрофа?
— С хеликоптер. Горивото се разхвърча. — Направи жест с дясната си ръка все едно сее. — Получих изгаряния.
— Явно сте случили на добър пластичен хирург — каза Д’Анкония. — От пръв поглед нищо не се забелязва.
Бърк смени отново темата.
— По телефона казахте, че държите на поверителността.
Д’Анкония кимна.
— В такъв случай — каза Бърк — най-подходяща би била корпорация с ограничена отговорност, регистрирана на остров Ман.
— Остров Ман? — попита Д’Анкония.
— Намира се в Ирландско море. Най-старата юрисдикция в света. Хубаво място. Много исторически забележителности.
— Но е английска територия, нали?
Бърк наклони глава.
— Суверенна държава е, но Обединеното кралство има грижата за отбраната и външната политика.
Подозрение проблесна в очите на Д’Анкония.
— Мислех, че идеята е да регистрираме ирландска корпорация. Когато говорихме по телефона, останах с впечатлението, че…
— Ако държите на това, така и ще направим — каза Бърк. — Но ако държите на поверителността, остров Ман е идеалното място. А не Ирландия.
— Защо?
— Защото — обясни Бърк, — за разлика от тук, на Ман не е задължително в регистрите да се впише истинският собственик на корпорацията. По-дискретно от това здраве му кажи, защото няма как да се разкрие нещо, което не фигурира в регистрите.