Задачата на Хаким беше да опакова стоката и да я транспортира — и тук в картинката се появяваше Уилсън. Би предпочел да му дадат куфарче с пари в брой и зелена светлина да действа по-нататък. Вместо това се оказа, че трябва да си спечели парите по трудния начин, гмурвайки се в търговията с наркотици, оръжие и диаманти.
Не страдаше от морални скрупули. Беше над това. Друго го притесняваше — оставяше живота си в ръцете на човек, който мрази американците. Знаеше за Хаким само онова, което му беше казал Бо. А Бо настояваше, че колкото по-малко знаят Уилсън и Хаким един за друг, толкова по-добре и за двамата. Все пак Уилсън беше научил това-онова за сътрапезника си.
Според Бо Аам Хаким бил йорданец ислямист. Учил бил в университети в Иран и Щатите. През осемдесетте воювал с талибаните срещу руснаците В Афганистан и с „Хизбула“ срещу американците в Бейрут. Когато ливанската гражданска война утихнала, Хаким създал своя собствена организация, която работела по договор с чуждестранни разузнаватели агенции и други работодатели, които държали да запазят самоличността си в тайна.
Бяха ли Хаким и хората му част от „Ал-Кайда“? — попита Уилсън. Бо побърза да смени темата. „Ал-Кайда“ не действала така, обясни му той. Имало голяма „Ал-Кайда“ и малка „Ал-Кайда“. Голямата била по-скоро мрежа, отколкото организация. Нещо като интернет — мрежа с постоянно променящи се контакти, без централно командване, свободно общество на хора със сродни интереси. Някои се познавали помежду си, повечето — не.
— Чичо ти познава ли Бен Ладен — попита го Уилсън.
Бо избегна директния отговор.
— На него не му казват Бен Ладен. Наричат го Предприемача.
Уебсайтът на ФБР за най-търсените престъпници имаше своя версия за Аам Хаким. Според Бюрото сътрапезникът на Уилсън бе египтянин с рождено име Хаким Абдул-Бакр Мусауи, познат като Али Хюсеин Мусалаам, Ахмед Из-ал-Дин и с още половин дузина други имена. Завършил счетоводство и се смятал за ръководител военни операции на „Коалицията на онеправданите по света“.
Уилсън беше разгледал линка на същия сайт, който разясняваше идеологията на различните групировки в рамките на „Ал-Кайда“. Коалицията се състои от сунитски джихадисти, които вярват, че „изкореняването на модерните порядки ще доведе до ислямски ренесанс, който ще върне мюсюлманите по целия свят към най-праведната пътека на исляма. Макар да не отхвърлят технологиите сами по себе си, сунитите осъждат западната (и най-вече американската) културна хегемония. Около истинските вярващи от ядрото на коалицията кръжи обичайният набор от наемници“. Според уебсайта коалицията била отговорна за „редица нападения върху американски мишени в Западна Африка и Далечния изток“.
Уилсън и Хаким седяха в трапезарията на хотел „Думас“, овехтяла реликва с високи тавани и прашни полилеи. Стаите за гости бяха в по-лошо състояние и от трапезарията, с дървени кревати, които скърцаха страховито. В дните на разцвета си хотелът бил образец за лукс и великолепие, посрещал гости от ранга на Жозефин Бекер и Шарл дьо Гол. Но това било отдавна; сега прахолякът на Бекаа беше влязъл във владение и тук. Водопроводните тръби дрънчаха. Вратите виеха. Хавлиените кърпи и килимите бяха изтънели от употреба.
Но храната беше великолепна.
Ако не се броят Зеро и Халид, които сърбаха чай на маса до вратата, Уилсън и Хаким бяха сами. Изглежда, бяха единствените гости на хотела, макар че дали това се дължеше на случайност или на предварителна уговорка, не беше ясно.
Уилсън вече не се шокираше от наличието на бутилка вино на масата, нито от насладата, с която Хаким се отдаваше на ритуала. Въпреки ислямската забрана за употреба на алкохол, арабинът обичаше да изчита подробно етикета, да вдишва деликатно аромата на корковата тапа, поднесена му от сервитьора, и да отпива преценяващо първата глътка вино.
Хаким млясна с устни, кимна и даде знак на сервитьора, че е свободен. После допълни собствената си чаша и наля на Уилсън. Сякаш прочел мислите му, вдигна чашата си към светлината и разклати внимателно течността, така че да облее стените на кристала. Накрая отпи с наслаждение.
— Аз съм такфири — обясни той с делови глас. — Знаеш ли тази дума?
Уилсън поклати глава.
— Означава, че за нас правилата са без значение. Вино, момичета, дори свинско — всичко е позволено. Нищо не е харам11.
— Сладка работа — отбеляза Уилсън.