— Може би не, но… на твое място не бих ги подценявал. Те са добри момчета.
Уилсън се изсмя горчиво.
— Наясно си, че не разбирам нищо от оръжия, нали?
Хаким вдигна рамене.
— И какво? С Белов въртим бизнес отдавна — каза той. — Не би ни измамил. Би било глупаво. А Белов е умен, много умен. Руснак е, но бизнесът му е в Шариах, едно от седемте емирства на ОАЕ. Така че имаме известно влияние над него. Самолетите му са там, както и два от складовете му. За него Шариах е много удобно място. Не би го рискувал. Особено заради нещо такова. — Хаким потри върховете на палеца и показалеца си. — Но ако греша, ти пръв ще разбереш.
— Точно това ме притеснява.
Хаким се усмихна, после пъхна една маслина в устата си, оглозга я и изплю костилката на пода.
— Аз заминавам за няколко дни — обяви той. — Така че е вероятно да стигнеш до Антверпен преди мен. И в двата случая трябва да се настаниш в хотел „Де Уит Лелие“. Ще запомниш ли? „Бялата лилия“. Сещаш се — цветето.
Уилсън кимна.
— А после какво?
— Когато пристигна в Антверпен, ще отидем в диамантената борса. Ти и аз. Там има един евреин, с когото работим. — Затвори очи и поклати глава, после пак ги отвори. — Той ще вземе диамантите и ще уреди паричния трансфер. Както се уговорихме — седемдесет на трийсет. Седемдесет процента за мен, трийсет — за теб. След това… оставаш сам.
Уилсън лапна парче агнешки кебап с превъзходен вкус.
— Ами Бо?
Хаким го погледна озадачено.
— Какво за него?
— Той ще бъде ли там?
— Не, разбира се.
— Защо? — попита Уилсън.
— Той работи по специална задача. Дори аз не се виждам с него.
Уилсън топна залък в блюдо със сивкава каша и го пъхна в устата си.
— Това пък какво е?
— Агнешки тартар.
Уилсън остави питката настрани.
— Каква по-точно е тази „специална задача“?
Хаким обмисли въпроса му. Накрая се усмихна и каза:
— Племенникът ми е добър с компютрите и ни помага за комуникациите.
— Как?
Арабинът отпи от виното, после остави внимателно чашата на масата. Скръсти ръце в скута си и каза:
— Позволи ми да ти дам един съвет.
Уилсън вдигна брадичка.
— Ние работим заедно — продължи Хаким. — Ти, аз и Бободжон. Това е добре. Но ти не си един от нас. И както стоят нещата, по-добре ще е да възпираш любопитството си. Защото хората се изнервят. Аз се изнервям. А това не е добре за теб. — Уилсън мълчеше, затова арабинът се облегна назад и смръщи вежди. — Кажи ми нещо. Защо правиш това?
Уилсън завъртя очи, все едно казваше: „Сложно е.“
Хаким му размаха пръст.
— Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че си интелектуалец.
Уилсън се ухили.
— Аз съм инженер — каза той. — Не е същото.
— Да, но… докато си бил затвора, все си четял разни книги. Така каза племенникът ми. Каза, че си чел Кутб13. Вярно ли е?
— Да.
— Коя книга?
— „Километрични камъни“.
Арабинът кимна.
— И какво мислиш?
Уилсън сви устни. Преди Насър да го осъди на смърт чрез обесване, Саид Кутб бил революционер, който проповядвал връщане към исляма в чистия му вид и отхвърляне на корумпираните арабски режими. Теориите му повлияли силно на хора като Осама бен Ладен.
— Мисля, че Кутб е окей — каза той. — Ако си арабин.
— А ако не си?
— Ако не си, за препоръчване е да се огледаш за някой друг.
— Абсолютно — възкликна Хаким. — Всекиму — своето! Ами ти? Щом не е Кутб, кой тогава?
Уилсън сви рамене.
— Бободжон спомена, че във вените ти тече индианска кръв — настоя Хаким.
Уилсън не каза нищо.
— Ще прощаваш — продължи Хаким, — но аз не знам нищо за индианците. Само каквото съм гледал в старите филми. — Замълча, после попита: — Твоето племе има ли си някой като Кутб?
— Моето племе? — повтори Уилсън. — Не, моето племе си няма никой като Кутб. Никакви трактати, памфлети и екзалтирани предупреждения за края на света.
Хаким се засмя.
— Тогава какво? Какво имате?
— Елегии.
— Елегии?
Уилсън кимна.
— Да, имаме много тъжни песни.
— И това е всичко?
— Не — каза Уилсън. — Имаме си и танца на духовете.
Хаким се засмя и наля още вино в чашите.
— Тъжни песни и танци! Какъв народ само!
Сарказмът на арабина го жегна. Но макар кръвта на Уилсън да възвря, лицето му остана безизразно. След малко подхвана:
— Не познавам родителите си. Израснах в приемни семейства. Така че не знаех нищо за предците си. Някой каза, че съм индианец, а и приличам на такъв. Но това не значеше нищо за мен. Бях дете, когато за пръв път чух за танца на духовете. Заведоха ме на зъболекар. В чакалнята имаше списание със статия на тази тема.
13
Саид Кутб — египетски философ и писател, екзекутиран през 1966 г. Трудовете му се смятат за основополагащи по отношение на съвременните принципи на ислямския фундаментализъм. — Бел.ред.