— Колко може да носи? — попита Уилсън.
— Десет тона.
— Нонстоп?
Белов изсумтя.
— Абсурд. Дори с допълнителни резервоари.
— Значи трябва да кацнем за презареждане?
Белов кимна.
— Къде?
— В Шариах.
Уилсън се замисли.
— Това е малко встрани от маршрута ни.
Руснакът, изглежда, се изненада.
— Знаеш Шариах?
— Знам къде е — каза Уилсън.
Хаким го беше споменал по време на вечерята им и Уилсън го беше намерил на една карта в столовата на „Кралица Мармара“. Едно от седемте шейхства в Обединените арабски емирства, Шариах беше парче пясък до Персийския залив точно срещу Иран. С други думи, на повече от три хиляди километра югоизточно от хангара, в който се намираха сега. Конго, от друга страна, беше на югозапад. А те отиваха там. Белов се усмихна.
— Ще сме в Шариах за два часа, най-много три. Нямай грижа.
Руснакът му даде знак с глава да го следва. Заобиколиха самолета откъм задната му част, където спусната товарна рампа изчезваше във фюзелажа. Встрани имаше два очукани мотокара и десетина контейнера, някои запечатани, други отворени. Руснакът му връчи написан на машина списък върху тънък, почти прозрачен лист хартия. Нямаше фирмен знак или лого, само печат с думата „СЕКРЕТ“ в горната част на страницата.
36 40 мм (преносими) гранатомета тип 69 (w/4X телескопичен мерник) — $124 200
90 ракети (40 мм) — 35 050
200 автомата АК-47 7.62 мм (30 патрона, сгъваем пълнител) — 84 460
1000 кутии с по 20 пълнителя всяка, 7.62 мм — 10 100
50 полуавтоматични пушки „Франчи“ SPAS-12 — 55 000
500 кутии по 10 патрона — 8 320
10 огнехвъргачки („Брианчи“) — 1 460
4 бронежилетки („Кевлар“) — 1 220
12 стабископа („Фужинон“ трето поколение) — 201 550
100 чифта тактически очила за нощно виждане „Ригел“ 3100 — 505 200
300 чифта армейски кубинки — 25 075
1 двуцевно противовъздушно оръдие 37 мм „Мейлор“ — 188 256
100 противовъздушни снаряда (37 мм) — 9 500
10 миномета 60 мм — 17 600
100 снаряда 60 мм — 14 300
200 кг течен експлозив („Тирекс“) — 80 500
100 кг пластичен експлозив RDX — 32 040
400 взривателя, електронни, програмирано управление — 83 600
1 специален комплект — 33 500
30 преносими системи за въздушна отбрана „Стрела-2“ (СА-7а), 1968 — 54 000
15 инфрачервени търсача (1.17 кг, 1.5 м) — 105 260
ВСИЧКО: 1 670 191 долара (1 429 992 евро)
Уилсън разгледа подробно списъка. Беше му любопитно какво точно ще транспортира до Африка.
— Кекпет? — попита той.
— Секрет, секретно — обясни Белов. — Нямам печат на английски.
— А това? — попита Уилсън и посочи една позиция в списъка.
— Стабископ? Специални бинокли с жироскоп! Дори да се друсаш в камион, образът им не трепва! И за вертолет стават. И за танк. Ела! Ще ти покажа. — Грабна един подпрян на стената лост и поведе Уилсън по рампата към търбуха на самолета.
Фюзелажът беше огромен, с релси по пода и увиснали от тавана и стените дървени палети в предпазни товарни мрежи.
Уилсън погледна отново списъка.
— А това какво е? — попита, сочейки трийсетте „Стрела-2“.
— ПЗРК. Переносимый зенитно-ракетный комплекс — премина на руски Белов.
— Тоест?
— Ракети. Като „Стингър“. — Вдигна лоста на рамо за илюстрация, прицели се във въображаем самолет и натисна въображаем спусък. — Държиш като базука — каза той. — Натискаш спусъка и… БУУМ!
— Ами този… „специален комплект“? Какво представлява?
— Набор отрови — обясни Белов. — Четири вида, всичките през устата или чрез DMSO. Така че внимавай какво ядеш и не пипай! — Изкиска се, после пак стана сериозен. — Първо, ЕСС — ужасен вкус, но пък никой не оплаквал. Конвулсии при първата хапка. Номер две — THL. Четиридесет и осем часа, от устата в моргата. Мишената има време да си тръгне. После сърце спира. Номер три е CYD — черният дроб умира, също бъбреците. Четири часа, най-много шест. И последно — MCR. Грозен начин да умреш! Органите стават на каша. Буквално. Като те отворят — вътре супа, значи не естествена смърт, да?
— А онова DMSO, което спомена…
— Разтворител. Смесваш го с някоя от отровите, мажеш клавиатура, дръжка на врата, пушка, всичко. Едно докосване и право в кръвоносна система. Сбогом!
Уилсън се огледа.
— Кога ще приключат с товаренето?
— Тази вечер. Когато пилотът се качи. Много е важен балансът.
— И това е всичко? — попита Уилсън.
Стори му се, че Белов се поколеба, преди да кимне.
— Какво? — попита той.
— Дребно нещо…