Карлайл и индианецът продължаваха да свирят своята проста мелодия, човекът патица все така придърпваше един към друг реверите на палтото си и буташе надолу плетената си шапка. Булдозерът отново тръгна, приближи още няколко сантиметра. Шофьорът спусна греблото и започна да избутва нарастваща купчина кал към тримата мъже.
Четирима полицаи доближиха едновременно Карлайл, индианеца и човека патица, а пети започна гневно да крещи на шофьора на булдозера, който спря машината и изключи двигателя. Дъждът се усили още повече. Изведнъж целият терен утихна. Всички машини спряха, хората стояха и гледаха. Чуваше се само плисъкът на дъжда и гласовете на полицаите, обръщащи се към тримата протестиращи. Един от наблюдателите на зрелището, застанал най-отзад на тълпата, бе едър мъж с черна брада, облечен в армейско яке и шапка с надпис "ВОИН НА ЗЕМЯТА" отпред. Хората стояха настрана от непознатия, но поглеждаха към него; започнаха да си шепнат, когато той приближи към Вещицата и ѝ заговори.
Една патрулна кола си проправи път сред калта и спря на шест метра от мястото, където се водеше разговорът между протестиращите и полицаите. Карлайл поклащаше глава в отговор на онова, което му бяха казали. Индианецът продължаваше да свири и един от полицаите му нареди да спре.
Той обаче продължи и полицаят издърпа флейтата от ръцете му, крещейки:
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
- Гледам бизона – отвърна индианецът.
Човекът патица мълчеше, държейки с две ръце реверите на палтото си, а очите му остро се стрелкаха във всички посоки. Нещо под палтото му замърда енергично.
Тримата протестиращи бяха закопчани с белезници, отведени до патрулната кола и набутани на задната седалка, а един от полицаите взе в ръце патицата, чудейки се какво да прави с нея. Сузана Бентийн предложи да вземе патицата, а Марси Инглиш на свой ред я пое от нея с обещанието да се грижат добре за птицата в тяхното ранчо.
Вратите на патрулната кола се захлопнаха. Червените светлини запремигваха, сирената зави и колата с криволичене пое към Ливърмор през червената кал. Една и съща мисъл се въртеше в главите на всички: това със сигурност трябваше да е краят на войната в Йеркс Каунти и тя се беше свела до размазани от калта и дъжда образи на двама дългокоси мъже в белезници и на третия, смятан за луд от жителите на града, натъпкани в патрулна кола, поела на изток през една влажна априлска сутрин.
Когато репортерите се обърнаха за коментар към наблюдателите, повечето отказаха да говорят. Някои очевидно изпитваха задоволство от ареста на Карлайл и индианеца, други просто клатеха глави и се извръщаха настрана, когато някой микрофон доближеше лицата им. Марси и Клод Инглиш отказаха да коментират. Сузана Бентийн беше изчезнала.
Един господин, Гейб O' Рурк, обаче отговори кратко и ясно на репортерския въпрос. Когато го попитаха какво мисли за разигралата се драма, акордеонистът изрече едно-единствено енигматично изречение:
– Това беше първокласно танго, едно от най-добрите, които някога съм виждал.
И така, Строителя, Флейтиста и човекът патица изразиха своя символичен протест, който се оказа безплоден. Карлайл разбра, че всичко е загубено, когато видя отражението си в греблото на булдозера. Бяха загубили, но не бяха победени. Бяха крещели срещу вятъра.
В публичните регистри можем да срещнем името на един мъж, Карлайл Макмилън, и на друг, идентифициран като Артър Сладката трева, който на въпроса, зададен му от сержанта в участъка за годините му, бе отвърнал "стар". След като му казаха, че подобен отговор е неприемлив, господин Сладката трева бе променил отговора си на "сто и пет". Двамата бяха обвинени в дребно хулиганство и задържани в ареста за няколко часа, после – освободени, понеже Карлайл плати глобите, наложени им за притесняване на обществото. Трябва да се отбележи обаче, че господин Сладката трева заяви, че е готов да остане в затвора, докато не изплати сам глобата си с нужните часове общественополезен труд. След като направи опит да разпита човека патица, магистратът препоръча той да бъде освободен, без да му се предявяват никакви обвинения.
По-късно, докато седяха във всекидневната на Карлайл, Сузана отбеляза:
– Артър беше прав, струваше си да бъде направено. Поне защитихте нещо, различно от бетон. Веднъж Флейтиста ми каза, че ако не можеш да закрепиш посланието си на рогата на някой бизон, трябва да го изпратиш по крилцата на пеперуда. Вие изпратихте послание, пък макар и на пеперудени крилца.