Два часа преди Ридик да се появи пред горичката на ястребите, трима членове на ИУВ, Източния университет във Вашингтон, изтъркаляха един варел с пилешка кръв в офиса на Рей Дарджън. Щетите, нанесени на офиса и на паркирания отзад линкълн континентал на Дарджън, възлизаха на седемдесет хиляди долара. Дарджън чу врявата още преди да е достигнала до личния му кабинет и побърза да заключи. Джордж Ридик разби вратата с ритник, притисна Рей Дарджън към стената и изсипа половин литър пилешка кръв в гърлото му, след което го остави да повръща върху бежовия мокет на стойност двеста долара на метър.
Трийсет минути след операцията срещу Дарджън нов варел кръв бе изтъркалян в офиса на Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата. Маргарет Андрюс успя да избяга през задния вход и използва телефонния автомат на ъгъла, за да се обади на господин Фланиган, който по това време се намираше във Вашингтон, за да изрази загрижеността си пред една сенатска комисия във връзка с инициативата Рио Гранде и потенциалното ѝ отражение върху бъдещето на икономиката в неговия избирателен район. '
След като свърши всичко това, Ридик свали регистрационните табели на стария буик, заличи всички идентификационни номера на колата и накара останалите членове на ИУВ да поемат към планините с думите:
– Това може да приключи зле. Останалото ще свърша сам.
Ридик изви буика така, че да застане напряко на шосето, съвсем близо до горичката на ястребите.
Напълни джобовете си с амуниции. Десен джоб: гилзи за пушката. Ляв джоб: пълнител с патрони за беретата. Облегна лека картечница уинчестър на капака на колата и сложи до нея кутия, пълна с ленти с патрони. Отпиваше вода от манерката си и чакаше. Нямаше план. Каквото предстоеше да се случи, щеше да се случи. Дори не беше сигурен защо прави всичко това – може би заради завършека на нещата, заради състоянието "няма вече", в което бе изпаднал мозъкът му.
Пристигнаха щатските полицаи, запознаха се със ситуацията и се обадиха за помощ. Три часа по-късно Джордж Ридик се сблъска със стандартните съобщения по мегафони и с отрядите за бързо реагиране. Срещу него се изправиха петдесет-шейсет въоръжени мъже, мегафоните все така му говореха, опитвайки се да го убедят да се предаде. Той, изглежда, не осъзнаваше всичко това.
Подкрепленията пристигнаха в ранния следобед. На осем километра северозападно, на върха на Хълма на вълка, гореше огън и от него се надигаше едва забележим пушек. Ридик го видя.
Отрядите се раздвижиха в опит да го наобиколят. С прецизността на експерт Ридик насочваше картечницата срещу тях, за да ги държи на разстояние, и от време на време стреляше над главите на униформените. Нямаше нищо лично срещу ченгетата, но знаеше, че те ще направят опит да го обезвредят, когато се стъмни. Нямаше значение. Вече нищо нямаше значение освен борбата и отмъщението.
Час преди слънцето да се скрие зад хоризонта, по червеникавия коларски път запъплиха стари коли и пикапи, приближаваха към горичката на ястребите. Когато фалангата от полицаи спря кервана, от колите изскочиха седемдесет и пет сиукси от клана лакота, както и представители на други племена, предимно членове на Движението на американските индианци, водени от Ламон Гарвановото крило. Индианците тръгнаха към горичката, без да обръщат внимание на кънтящите от мегафоните предупреждения да спрат. Образуваха жива верига около по-големите дървета, докато двама от членовете на ИУВ със засъхнала пилешка кръв по дрехите, пренебрегнали заповедта на Ридик да се оттеглят, започнаха да удрят с пръчки по стволовете на дърветата. След като в офиса на ДАИ стигна вестта за действията на Ридик, Ламон Гарвановото крило каза:
– По дяволите! Да вървим да направим и ние нещо по въпроса, вместо да се моткаме тука като тайфа изпаднали индианци, чакащи подаяния.
Стъмни се. Преговорите с Ламон Гарвановото крило продължиха на фона на удрящите се в дънерите пръчки. Един отряд полицаи се придвижи по посока на Ридик. Мъже, тичащи, приведени, падащи по корем, разговарящи помежду си по малките си радиостанции. Бяха на трийсетина метра от старата кола и през очилата си за нощно виждане добре различаваха силуета на картечницата, опряна в капака на старата развалина. Още тихи разговори по радиостанциите, обилно потене, подготвяне за действие. Последен щурм. Проверка на оръжието, придвижване в зигзаг към барикадата на Джордж Ридик. Когато пристигнаха, не завариха нищо друго освен картечницата, лежаща върху капака на колата.
На запад, недалеч от мястото, където се извършваше щурмът, около останките от угаснал огън на върха на Хълма на вълка седяха двама мъже. Разговаряха тихо. Единият беше стар и носеше широкопола шапка, украсена с мъниста. Шапката на втория имаше лого "ВОИН НА ЗЕМЯТА". Поздравиха жената, която се изкачи на върха и седна при тях. Докато разговаряха, един федерален съдия от Фолс Сити, разкъсван от противоречия и разтревожен за политическия отзвук, бе подтикнат към действие от адвокат на ДАИ, който го бе информирал за последните новини от предната линия на бойните действия, тоест от горичката на ястребите, и бе на- стоял, че магистратът от Фолс Сити ще бъде държан отговорен за всяко евентуално кръвопролитие там. Петицията на сиуксите беше уважена и съдията бе издал заповед за временно преустановяване на строителството на магистралата в участъка, където се намираха погребалните индиански могили, докато въпросът относно истинското съдържание и собствеността на могилите не бъде окончателно решен. В издадената от него заповед съдията беше написал следното: