"В традиционен план Петата поправка на Конституцията, касаеща частната собственост, винаги е била пределно ясна в подобни случаи. Но скорошните претенции на местните индианци, както и на други племена из цял свят, като австралийските аборигени например, накараха съдилищата да се спрат, преди да разрешат разрушаването на културното наследство на тези хора, въпреки че останките от това културно наследство могат да се намират в земя, която е частна собственост. Следователно целта на тази заповед е да се даде време за съдебно оспорване, засягащо ограниченията на конституционните права относно диспозицията на такива артефакти."
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Рей Дарджън крещеше в инсталирания в колата си телефон и думите му кънтяха като картечни откоси чак във Вашингтон. Линкълнът беше извън употреба, докато бъде изчистена засъхналата пилешка кръв по него, но той все още можеше да ползва кадилака, когато представляваше "РЕЙДАР Корпорейшън". По принцип кадилакът бе на жена му и никога не бе използван за бизнес.
От другата страна на линията беше сенатор Харлан Стърк.
– Рей, млъкни и ме чуй – тихо му каза сенаторът. – ФБР и щатското бюро за криминални разследвания се занимават с извършения срещу теб вандалски акт. Ще се погрижим за това. Но ще ти кажа нещо: на сенатор Уиймс вече му е писнало. Прекали, приятелю. И преди си го правил и ти се е разминавало. Този път обаче няма да имаш такъв късмет. Знам, че си един от най-ревностните ми поддържници, но и моите пълномощия си имат граници, пък и честно казано аз самият съм ти доста напушен заради земите покрай бъдещата магистрала, които си купил. Или иначе казано, ще ти цитирам Джак Уиймс и ще се присъединя към думите му: "Не давам и пукната пара за това какво мисли някакъв клоун на име Рей Дарджън. Тази магистрала е по-голяма както от него, така и от Йеркс Каунти." Уиймс го каза точно преди два часа.– Стърк продължи: – Случилото се там е новина номер едно по националната телевизия. Каналите не спират да въртят кадрите с оня Макмилън и приятелчетата му, застанали срещу булдозера. Освен това, незнайно как, онзи луд Джордж Ридик и неговата индианска кохорта са успели да спечелят симпатиите на хората от цялата страна – последно опълчване срещу глупостта на белите и все неща от този род. За бога, от целия свят ни се обаждат хора в защита на онези птици. Комитетът по транспорта се изказва негативно за този проект и ако не внимаваме, накрая ще се озовем с една ивица бетон, свършваща в някоя пшенична нива край Фолс Сити.
Рей Дарджън започна да вие, но сенатор Стърк го прекъсна:
– Рей, казах ти да мълчиш и да слушаш. Изглежда, че индианците могат да забавят проекта най-малко с шест месеца с помощта на заповедта, която са издействали. Ти си собственик на земята и независимо дали е морално, или не, според адвоката, с който се консултирах, законът е пределно ясен по този въпрос. Земята е твоя, следователно артефактите в погребалните могили също са твои и може би ще си остане така и за в бъдеще. Но не в това е проблемът. Проблемът е в следното: Комитетът по транспорта се е повлиял от негативните настроения, създадени в щата, и може да се разпореди магистралата да свършва до Уичита, особено пък като се има предвид, че Флорида непрекъснато се оплаква от прогресивно нарастващото си население и необходимостта от допълнителни средства за поддръжка на пътищата. Дори и това да не се случи, Уиймс казва, че не може да приеме едно отлагане на нещата за шест месеца, понеже това ще ни накара да бездействаме и през зимата, което от своя страна означава, че периодът на забавяне ще се удължи с цяла година. В момента инженерите му работят в предвидения срок и не спират да търсят начини да променят маршрута като едновременно с това запазят отсечката, включваща Фолс Сити и Ливърмор. Магистралата ще изглежда доста странно с това отклонение, но мисля, че той е навит да придвижи нещата.