Ако бях на твое място, щях да престана да се притеснявам за магистралата и да започна да се тревожа за собствения си задник. Джордж Ридик или който и да е продължава да се скита там някъде, а старото ти приятелче Карлайл Макмилън разговаря с главния съдия на щата за онези поземлени придобивки покрай маршрута на магистралата – твоите и на приятелите ти. Ако трябва да съм напълно честен с теб, Рей, мисля, че си загазил, вероятно – много и аз не мога да ти помогна. Нещо повече, дори не мога да си давам вид, че имам нещо общо с пакостите ти. Предупредихме те. И без това отидох прекалено далеч, като помолих Уиймс да промени маршрута и да включи в него Фолс Сити и Ливърмор, като имах предвид сделките, които ти се опитваше да доведеш докрай. Сега чуй какво ще ти кажа и ме слушай внимателно: оценявам предишната ти подкрепа, но е време да се разделим. Не ми се обаждай повече, Рей, не искам да те чувам. Съветът ми е да си наемеш първокласен адвокат с богат опит в криминалните дела и да се надяваш на най-доброто. И между другото, ако случайно срещнеш Аксел Лукър, кажи и на него да престане да ми се обажда. Не е наша работа да му помогнем да се пенсионира някъде във Флорида или Аризона, или където и да е другаде. Дочуване.
Последните три изречения, публикувани в "Инкуайърър" една седмица по-късно, гласяха следното: "Решението на бизнесмена и предприемача Рей Дарджън да дари Хълма на вълка и земите около него на индианците лакота от племето на сиуксите е достойно за похвала; но какво точно означава това за планирания маршрут на Пътя на високопланинските плата, още не е ясно. Всъщност в момента съдбата на целия път е несигурна, което е едно много жалко развитие на нещата за онези от нас, които са загрижени за икономическото развитие на нашия щат. Жалко е, че неколцина радикали с неуместната си загриженост за околната среда могат да спънат прогреса, така необходим за общото ни добруване.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
В седмиците преди датата, определена за изнасянето му от къщата, Карлайл бе наел един адвокат от Фолс Сити, съветник, който беше водил всички поземлени войни, избухвали някога във високопланинските плата. Той беше стар, изкусен и нахъсан, не харесваше онези, които прегазваха закона и логиката в щата, както и всички, които се осмеляваха да изразят каквото и да било мнение. В крайна сметка ги накара да платят на Карлайл сто и осемдесет хиляди долара за мястото на Уилистън.
Протестите им се издигаха чак до Бога, но адвокатът им отвърна с цитат от Платон: "На всекиго според заслугите!" – после без проблем премина към библейските метафори, позова се на съня на Яков, след което натърти, че Карлайл е използвал за основа камъните на бараката на Уилистън, за да създаде свой собствен рай. Размаха демонстративно броя на "Обзървър", в който клиентът му бе наречен "един от най-великите майстори във високопланинските плата", подчерта, че на официалното откриване на къщата бяха отишли двеста петдесет и седем души, и като цяло накара опонентите си да се почувстват така, сякаш са разрушили базиликата "Свети Петър".
Щатът отговори, че ще изплати тази сума, ако Карлайл се съгласи да им позволи да превърнат мястото в туристически информационен център, тъй като щяло да прави страхотно впечатление на посетителите. Тогава Карлайл си представи "Рик и Тами", гравирано в дъските, които беше шкуркал и изглаждал, хората, хвърлящи камъни по малките рибки в езерцето. Адвокатът се погрижи и за това, призовавайки към "пълно пречистване на този монумент, създаден от човека в чест на учителя му", под което всъщност разбираше абсолютно и пълно унищожаване.
Булдозерите вече работеха в Луизиана и Арканзас и графикът им беше пълен. В края на краищата, и Ню Орлиънс, и Йеркс Каунти имаха нужда да спестяват от разходите си. Парите бяха изплатени на Карлайл, без къщата му да бъде превърната в туристически информационен център, след което адвокатът събра документите си, стисна ръката на Карлайл и каза:
– Разказахме им игричката.
Жена му искаше да се разбие една стена в къщата им и да се издигне друга – това щеше да е таксата на Карлайл за качествената защита, стига да се съгласеше с тази сделка.
Два дни преди датата за изнасянето му от къщата Сузана помогна на Карлайл да опакова вещите си и да ги пренесе при нея. Карлайл започна преговори със собственика на балната зала "Флагстоун" в Ливърмор и успя да купи старата съборетина и малкото бунгало до нея за двайсет хиляди долара. Това беше неговият следващ проект. Разбрал бе, че с правилен дизайн, с малко повече тършуване насам-натам и с внимателна работа би могъл да превърне залата в истински палат за себе си и Сузана. Просторни стаи за живеене, предостатъчно място за работилници и студиа, както и за бизнеса на Сузана – и дансингът пак щеше да си остане свободен. След като прокара водната и електрическата инсталация, Карлайл закърпи покрива и определи в кои помещения щяха да живеят през идната зима, временно. Когато шест месеца по-късно договорът за наема на къщата на Сузана изтече, двамата се пренесоха над балната зала.