Лерой купил папагала за двеста долара – истински удар, твърдеше той, като се имало предвид какви печалби щяла да му донесе птицата. Още първия ден, в който купил Бени, той го отнесъл в кръчмата и го поставил на един стол. Папагалът скочил на пода и започнал да се разхожда наоколо, мърморейки си нещо, както твърдеше Лерой.
Докато разказваше тази част от историята, Гели, се разсмя толкова силно, че чак сълзи потекоха от очите ѝ. Смехът ѝ беше така заразителен, че Карлайл се присъедини към нея още преди да е чул останалото. Дори самата представа за някакъв папагал на име Бени, крачещ важно по пода на кръчмата и мърморещ, подобно на Лерой, бе смешна сама по себе си.
– Така, Карлайл. Спомняш ли си онзи голям, злобен и грозен котарак на Лерой? Помниш ли го? Лерой го наричаше Парцала на бара.
Карлайл кимна.
– Е, котаракът влязъл в бара в онзи първи ден, в който Бени се разхождал важно, оглеждайки наоколо. Парцала видял птичката, снишил се към пода, заел ловна позиция и започнал да дебне Бени. Когато котаракът бил на сантиметри от папагала, вече набрал скорост и готов да се хвърли върху плячката, Бени се обърнал, видял врага и извикал: "Здрасти!"
Гели се тресеше от смях. Както и Карлайл, облегнат на волана на пикапа.
– Лерой каза, че Парцала на бара тъкмо бил по средата на скока си, но се спрял и се прекатурил назад от изненада, когато чул бодрото "Здрасти!". По думите на Лерой, котаракът хукнал към задната врата, набирайки скорост като ракета, и пробил с глава мрежата против комари, закачена отпред. Това се случило преди три месеца, но оттогава Лерой не го бил виждал.
Карлайл седеше облегнат на вратата на пикапа, закрил лице с ръце, и се заливаше от смях.
– Какво...
– Чакай! – изгъргори Гели и попи очите си с кърпичка. – Не съм свършила. Клиентелата на Лерой се увеличи, точно както се беше надявал. Всеки искаше да види птицата, която бе прогонила Парцала на бара. Много скоро в кръчмата започнаха да се събират всякакви хора само за да наблюдават какво ще направи или каже Бени. Ако не получаваше достатъчно внимание, политаше из кръчмата с крясъци: "Гледайте птицата! Гледайте птицата!"
Отгоре на всичкото се оказа, че Бени бе запомнил доста неща по време на живота си с психиатъра. Хората си седяха на бара и разговаряха, а Бени си висеше кацнал на рекламната табела на "Будвайзер" и ги слушаше. После започваше да се намесва в разговора на най-близко седящите до него и да им казва неща от сорта на "Всичко е заради майка ти, просто ще трябва да го преодолееш", както и други терапевтични съвети.
Всички намираха това за много забавно, с изключение на Боби Ийкинс, който по някаква причина така и не хареса Бени. Каза и го цитирам дословно: "Идвам тук, за да пия, а не за да бъда анализиран от някакъв папагал. Писна ми от глупостите на Лерой."
Лерой твърдеше, че папагалите са чувствителни създания и че Бени усещал, че Боби не го харесва. Една вечер, докато Боби довършвал третата си бира, Бени приближил по тезгяха, спрял на около метър от Боби, втренчил се в него, наклонил смешно глава на една страна, и започнал да примигва на равни интервали. Накрая казал: "Аргх, здрасти!"
Гели имитираше папагала и Карлайл отново се разтресе от смях, представяйки си стълкновението между папагала Бени и Боби Ийкинс с неговата рекламираща изкуствени торове шапка.
Боби казал: "Разкарай се оттука, проклета птица такава!", потопил пръст в бирата си и започнал да пръска папагала. Присъствалите на случката твърдят, че било нещо, което си заслужавало да се види. Преди Боби да успее да мигне, Бени го клъвнал по ухото и го разцепил на две. Лерой грабнал Бени, Бени продължил да кълве Боби, Боби крещял, ревял и кървял. Голям хаос. Зашили ухото на Боби, но му останал голям грозен червеникав белег, а меката част на ушната му мида виси някак смешно. Накрая Лерой се отърва от Бени, продал го на някакъв магазин за домашни любимци, а Боби отказал категорично да стъпи повече в кръчмата, най-вече заради отношението, което му демонстрирали останалите местни герои, които започнали да наричат папагала "Птицата на Боби" и да казват неща от рода на "Ти и папагалът можете да го преодолеете, Боби. Аргх, извади късмет, че не беше орел."
Карлайл продължаваше да клати глава и да бърше очи.
– Как се справя Лерой сега?
– Предполагам, че не си чул. След като опита с Гейб, с мегафони, с хвърляне на джуджета и с папагали, Лерой реши, че е време да зареже цялата работа. Пенсионира се преди около месец и затвори кръчмата. Но организира едно последно парти през последната събота, в която бе отворен. И аз ходих. Беше забавно, но трябва да призная, че не спирах да мисля за всички приятни вечери, които двамата с теб сме прекарвали там. Нямам намерение да повдигам въпроса, който обсъждахме и преди, просто ти казвам истината.