– Как е кракът ви?
– Доста добре. Което не е кой знае от какво значение, понеже и без това нямам къде да отида. Бърни и шайката му ми отнеха апартамента и този дом е всичко, което мога да си позволя. Добре съм се наредил, стаята е малка за съвременните стандарти, но за мен е достатъчно голяма.
Излязоха навън и поседнаха на слънце. Карлайл забеляза как докато разговаряха за времето и за по-общи неща, мислите на стареца започнаха да се проясняват, дикцията му стана по-ясна. Възрастният човек коментираше събитията по света по един директен, хумористичен, дори философски начин. Беше природноинтелигентен, както бе отбелязала и Гели. Карлайл спомена за работата по възстановяването на залата "Флагстоун", с която се бяха заели със Сузана. Лицето на стареца просветна и той каза, че е прекарал много от вечерите си именно там и че пак там е срещнал жена си по време на една от съботните танцови забави.
Карлайл го попита:
– Знаете ли нещо за билярда? Истинската игра, не онази, при която се използват маси с джобове. Билярдът с три топки, удар по кю-бола така, че да рикошира от трите стени на масата, за да направиш каром и да се озовеш в рая? – Веднъж Гели му беше споменала, че навремето старецът бил най-добрият играч на билярд в целия щат.
Старческото лице се изкриви в усмивка.
– Търкалял съм малко топки по зеленото кадифе едно време. Така се сдобих с първата си кола, спечелих я от един барабанист, продаващ дамско бельо през трийсет и осма, който не знаеше къде да си сложи кю-бола и накрая се предаде. В днешно време е много трудно да се намери истинска билярдна маса, тъй като оригиналната игра е прекалено трудна за представителите на пепси-поколението. Искат да играят пул и да го наричат билярд, каквото пулът не е.
– Знаете ли какво? – рече Карлайл усмихнат. – По време на една от моите дивашки експедиции открих стара билярдна маса в една кръчма в Лийдвил. Покритието е перфектно запазено, възглавниците изглеждат наред, има нужда от ново кадифе, а конструкцията е от красиво резбован махагон. С години е стояла покрита с платнище. Много е тежка, но аз я разглобих на части и я пренесох до "Флагстоун". Идеята ми е да я инсталирам в единия край на дансинга, което ще осигури доста пространство за игра.
Точно зад "Флагстоун" – продължи той – има малка къщичка, по-скоро нещо като бунгало, в което навремето е живял управителят на залата. Купих я като част от имота. Чувам, че Гейб, изпълнителят на танго, има нужда от място за живеене, вие също се нуждаете от такова. Какво ще кажете двамата да се настаните в тази стара къщичка? Гейб може да си плаща наема, като от време на време свири на акордеона си, а вие – като ме учите на билярд. Ако искате, можете да ми помогнете да подновя "Флагстоун". Ще имам много работа, но ще ви оставя сам да решите. Говорих с хората от социалните служби и те нямат нищо против да се преместите. Има нужда от свободни места тук, а и вие се славите с репутацията на човек, който не си взема успокоителните и като цяло не оказвате съдействие на персона, ла. Какво мислите?
Старецът погледна Карлайл настойчиво. В очите му блеснаха сълзи. Карлайл усети, че също се просълзява.
– Първото нещо, което трябва да научите, е как точно да държите стика. Повечето хора никога не успяват да го усвоят. Това е игра, базирана на физиката и геометрията, на уменията и коварството. Ще бъде точно за вас, нали така, господин Макмилън?
Карлайл се засмя и кимна.
– Ще ми трябват няколко дни, за да приведа старата къщичка в приличен вид. Какво ще кажете да дойда да ви взема след седмица, броено от днес? Още сутринта. Това ще ви даде време да си съберете багажа и да се сбогувате.
Старецът удари с бастуна си по пейката, на която седяха.
– Тези две неща ще ми отнемат точно двайсет и три секунди. Ще съм готов.
После възрастният човек зарида.
– Господин Макмилън, не зная какво да кажа. Тук умирам, а още не съм готов да посрещна смъртта. И ето че вие идвате, готов да извършите това добро дело точно когато вече се бях отказал да очаквам нещо друго освен лошо приготвен яйчен крем и консервирано говеждо в бял сос.
Той наистина загуби контрол над себе си, заплака още по-силно, изтласквайки отчаянието от самите дълбини на душата си. Карлайл се пресегна и хвана ръката на стареца, който измъкна измачкана синя носна кърпа от десния джоб на панталона си и я притисна към очите си.
Опита се да заговори отново, гласът му звучеше все още задавено:
– Всъщност мислех си как ще събера достатъчно от онези хапчета, които ми дават, и ще свърша с всичко веднъж и завинаги, стига да не се окажех в състояние на пълна сенилност преди това. – Повдигна бастуна си и каза: – Ще бъда готов, господин Макмилън. Ще ви чакам на главната порта с всичките си принадлежности в ръка. Сега няма да мога да спра да мисля за "Флагстоун" и за това как ще ви помогна да я възстановите. Вероятно ще открия стъпките си по дансинга. Мога също така да ви помогна да сглобите масата за билярд. И преди съм го правил.