Никой от двамата не казва нищо на Карлайл, когато Сузана изчезва за известно време, без да каже къде отива. Намират го за малко странно, но и двамата са се пренастроили на вълната на модерните времена и са приели, че връзката между мъжете и жените сега е много по-различна от преди. Но когато е тук, което значи през по-голямата част от времето, те обичат да наблюдават лицето ѝ, когато Карлайл се връща у дома след дълъг уморителен ден и излиза от един стар зелен микробус с надпис "ФОТОГРАФСКО СТУДИО КИНКАЙД, БЕЛИНГЪМ, УОШИНГТЪН", напечатан с избелели червени букви на вратите. Тя се спуска към микробуса, обвива ръце около шията му и отпуска глава на гърдите му. Той е потен и леко се олюлява от умора, а на рамото му е преметнат стар, но добре запазен кожен колан за инструменти.
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка, на която да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре от сега, когато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват близо до прозорците с гледка към езерото. Докато новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му, Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Гейб кимва, отпива глътка бира, оставя цигарата си "Лъки Страйк" в пепелника и засвирва – наистина прочувствено, наистина жално, твърдо, едновременно свободно и с удоволствие. Преди известно време Сузана показа на Карлайл основните стъпки на тангото и всички доста се забавляваха да го гледат как се препъва, докато ги учи. Не е кой знае какъв танцьор, но се справя. Що се отнася до Сузана, тя е пълна противоположност. Както обича да казва Гейб: "Не знам къде се е учила, но Сузана наистина умее да танцува танго."
Облечена е в дълга до земята рокля, която сама си е ушила – с блед цвят на лавандула и тънки презрамки. Роклята ѝ стои наистина добре. Бременна е в петия месец с тяхното второ дете и закръглеността на корема ѝ си личи ясно под дрехата. Прибрала е червеникавата си коса високо на тила си и цялата е окичена със сребро, включително големите халки на ушите. Залата е леко осветена от шейсетгодишните лампи на тавана, които хвърлят причудливи сенки по дансинга и се отразяват в обеците ѝ, когато извърне глава.
Сузана е цялата сребро и мекота, а Карлайл е облечен в специално изпрани и изгладени за случая дрехи – бежова риза в милитъри стил и панталони в цвят каки. Но не е сменил работните си обувки.
Гейб свири наистина добре, леко облегнат на стола си, затворил очи. Карлайл взема Сузана на ръце и двамата се движат по дансинга – красива гледка. Сузана му се усмихва, когато той леко я навежда назад в ритъма на тангото.
В сепарето на втория ред големият жълт котарак се отърква в заслушания в музиката старец, вперил поглед през отворения прозорец към магистралата. Старецът бавно прокарва пръсти през козината на котарака, но не мисли нито за него, нито за магистралата. Едва забелязва Карлайл и Сузана, загледан през тях, зад тях, над езерото и светлините на фаровете, бягащи към Калгари, отвъд времето.
На хиляда и двеста километра югозападно от стареца, от стария павилион за танци и тангото, звучащо в честна лунната светлина, под няколко дъба лежи преобърната каравана. Собственикът ѝ е загинал преди година, прострелян от федерални агенти. Говореше се, че разбил с ритник една врата, размахал оръжие и паднал повален, когато заплашил агентите.
Караваната бавно се обръща в ръжда в планините на Аризона, високопланинският здрач отстъпва място на тъмнината, докато Карлайл Макмилън нежно навежда Сузана Бентийн назад, а един старец разсеяно слуша как друг старец свири танго. Музиката отлита навън през отворения прозорец и се смесва с далечния звук на трафика по онова, което хората наричат Пътя на високопланинските плата.
Старецът си мисли за една жена на име Амели и за един град на име Париж, и къде е изчезнало всичко това... и колко бързо е изчезнало... когато човек не се е вглеждал в него наистина отблизо.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Историята в " Танго " е напълно самостоятелна, но е продължение на други две мои книги: "Мостовете на Медисън" и "Хиляда пътища". Онези от Вас, които са чели предишните книги, до известна степен ще са запознати с определени случки и герои. За всеки, който проявява интерес, "Хиляда пътища" разказва за опитите на Карлайл Макмилън да открие баща си, Робърт Кинкейд, който играе важна роля в "Мостовете на Медисън".