Старецът прекъсна разказа си, за да си размени няколко реплики с посивелия мъж, спрял се до нашето сепаре. Измъкна две смачкани еднодоларови банкноти от джоба си и викна на бармана да сипе две чаши уиски на Франк. Франк измърмори своите благодарности и се заклатушка към бара.
– Едно време двамата с Франк работехме заедно на кариерата. Беше добър работник. Започна да пие сериозно преди около двайсет години, когато дъщеря му се омъжи за иранец от Омаха, а жена му избяга с един сержант от военновъздушните бази. Обикновено пие в кръчмата на Лерой в Саламандър.
Старецът сбърчи чело за момент, спомни си докъде беше стигнал с историята си и продължи:
– Както може би се сещаш, започнах да ти разказвам за единствените две сериозни вълнения в Саламандър през последното десетилетие, като изключим войната в Йеркс Каунти, разбира се. Всичко, което ти казах дотук, беше необходимо, тъй като ще служи за фон на последвалите по-значими събития.
Второто вълнение се случи около две години след приноса на Грегориан за увеличаването на огромната човешка вълна, заляла тази самотна планета. Една вечер както обикновено гледах през прозореца си, гледка, която предпочитах пред някой младок по телевизията, танцуващ около крайната зона след отбелязване на тъчдаун. Към девет часа единственото заслужаващо интерес нещо, което видях, бе как Карлайл Макмилън, който живееше в района от около седем-осем месеца, паркира пикапа си и влиза в кръчмата на Лерой.
Няколко минути по-късно забелязах стария зелен буик на Хюи Сверсън да спира точно пред "Лерой". Спря така, че да блокира вече паркираната там кола, така направи. Отвътре изскочи Хюи и дори не си направи труда да затвори вратата. Видях, че държи огромен касапски нож – достатъчно голям, за да бъде използван в завода за дивечово месо във Фолс Сити. Подмина пикапа на Джак Девъроу, където хъркаше Дявола Джак, както обичаше да му викат, отвори с трясък вратата на кръчмата и изчезна вътре.
Останалото научих от Гели и някои други достоверни източници. Впоследствие версията им беше потвърдена от всеки един клиент, пазаруващ при Мерт, когато няколко дни по-късно се мотках там. Изглежда, Бийни Уикърс, който едно време караше камион за превоз на соя, както сигурно вече се досещаш, чукал жената на Хюи, когато през определени уикенди Хюи отсъствал покрай ангажиментите си като член на доброволните отряди. Хюи разбрал, обърнал три-четири чашки "Джим Бийм" и взел хладнокръвното и добре обмислено решение да разкаже играта на Бийни.
Бийни видял Хюи да приближава и много добре схванал за какво става въпрос, тъй като Хюи крещял: "Ще накълцам задника ти на шестнайсет парчета, мръсен крадец на чужди жени!" или нещо с подобно съдържание. Бийни се покатерил върху масата за билярд, прехвърлил се от другата страна и се заключил в дамската тоалетна. Временно ситуацията изглеждала стабилна, тъй като никое от момчетата, най-малко пък Лерой, нямал намерение да се опита да обезоръжи Хюи, който размахвал ножа си като някой Джон Рамбо.
Хюи не спирал да удря с юмруци по вратата на тоалетната и да крещи – доста цветисто, според присъстващите свидетели – какво точно се кани да направи със своя касапски нож, спирайки се особено подробно на някои операции, които възнамерявал да извърши върху интимните органи на Бийни. Докато всичко това се случвало, Лерой позвънил на местните служби за защита на обществения ред, състоящи се от един-единствен член – неустрашимия Фред, Хвърляча на ножове, както викаха на Фред Мъмфорд в града. Фред беше шейсет и девет годишен, носеше сребърна полицейска значка и обикаляше наоколо със своя стар олдсмобил в търсене на известните на всички нарушители като Ърни Пенроуз, по прякор Носилката – бавноразвиващо се хлапе, което имаше навика да наднича през прозорците на хорските спални.