Фред пристигна в кръчмата на Лерой и заяви на насъбралите се сеирджии, че може и да е стар, но не е глупав. Нещо повече, лично той смятал, че Бийни щял да си получи заслуженото. Това отношение не изненадало никого, понеже Фред четеше части от службата в баптистката църква.
Бях забелязал, че Карлайл Макмилън е кротък човек без особена склонност към насилие. Казваше, че се бил нагледал на подобни неща в Калифорния и из баровете във Форт Браг, Северна Каролина, където служил. Но, както всички разбрахме през въпросната вечер, Карлайл притежаваше известна смелост, когато обстоятелствата го налагаха.
Той бил свидетел на безизходното положение и чул как Лерой казва, че ще се обади на областния шериф. Карлайл бе развил силно отвращение не само към насилието, но и към всякакъв вид формални организации, а отгоре на всичкото знаел какво би означавало за Хюи да се изправи лице в лице със сериозното правосъдие. Така че помолил Лерой да изчака няколко минути. Спокойно приближил на безопасно разстояние от Хюи и започнал да му говори с равен и спокоен глас, опитвайки се да го убеди да остави ножа и да си върви у дома, да изясни нещата с Фран и да забрави за разни задници от рода на Бийни.
Но Хюи, изпаднал в състояние на силна възбуда, а и без това страдащ от спомените си на ветеран от войната във Виетнам, които не го оставяли да спи нощем, започнал да нарича Карлайл "дългокосо хипарско копеле", две трети от което се оказа вярно, както впоследствие установихме, и обърнал ножа към него. Гели изкрещяла на Карлайл да внимава и той се оттеглил, посегнал зад себе си и грабнал стика за билярд, който някой бил зарязал върху масата след спринта на Бийни през нея.
Хюи бил толкова побеснял, че не забелязал стика в ръцете на Карлайл. Когато приближил достатъчно, Карлайл завъртял проклетия стик и фраснал Хюи в капачката на лявото коляно. Цапардосал го яко, наистина яко.
Хюи закуцукал, повлякъл ранения си крак така, както го учили по време на рейнджърските му години, и продължил да настъпва към Карлайл, при което Карлайл сторил същото и с дясното му коляно – ударил го, само че по-силно. Хюи целунал пода на кръчмата със скорост петдесет километра в час, приземил се по лице сред разните там угарки от цигари, една от които още димяла, остатъци от разлято евтино уиски и парче пица, поръсено с допълнително сирене и пеперони. Карлайл стъпил с една от кубинките си върху ръката, в която Хюи държал ножа, и изритал оръжието с другата. След като свършил това, извикал на Лерой да изведе Бийни от женската тоалетна и да го натири извън града.
Вечерта завършила така: Карлайл, Гели и Хюи седнали заедно в едно от сепаретата на кана бира и сериозен разговор. Гели можеше да се държи много мило и майчински, когато искаше. Тя се опитала да успокои Хюи и да го утеши, като през цялото време бършела лицето му с един парцал от бара. Не след дълго Хюи започнал да плаче, което било малко излагащо, но предвид обстоятелствата, както и фактът, че беше ветеран от войната, по-късно никой не му се присмя за проявената слабост. Когато дошло време да затваря, Лерой подарил на Карлайл стика за билярд, с който бил повален Хюи, с признанието, че Карлайл му е спестил големи неприятности с представителите на закона.
На следващия ден – решили, че трябва да възродят брака си – Фран и Хюи предприеха пътуване до увеселителния парк Файв Флагс, нещо, което тя от години се опитвала да го склони да направят. Разбира се, от този момент насетне Бийни стоеше настрана от семейното ложе на Хюи и пиеше тук, в "Слийпи".
И така, всичко свърши добре благодарение на Карлайл. В очите на Хюи Карлайл Макмилън не можеше да сгреши, след като го беше спасил, както той си мислеше, от затвора, както и от загубата на Фран; освен това без неговата намеса той може би никога нямало да види Файв Флагс, където се качил на увеселителното влакче цели шест пъти поред.