Доктор Хамър бе изтикан напред и се опита да замаже очите на Карлайл с цял куп технически глупости, сред които се прокрадваха и изрази като "социални функции" и "размер на отстъпки в цените". Карлайл го изслуша търпеливо и отвърна, че личните му пресмятания безспорно доказвали, че друг маршрут, на шейсет километра на запад от предложения, е най-добрият, базиран на критериите, посочени в Доклада, и че той с най-голямо удоволствие би доказал твърдението си. Също така каза още нещо, което аз запомних дума по дума: "Нивата на отстъпките в цените, посочени в това проучване, са много по-ниски от истинската цена на проекта. Бих искал да разбера как сте избрали размерите на отстъпка, които използвате. Те не са реални, а всичко, което се доближава до някакви реалистични цифри, ще доведе до печеливш процент, който ще наклони още повече предпочитанията към западния маршрут. Нещо повече, мога да докажа, че западният маршрут е по-добър, дори като използвам същите цифри, посочени от вашите експерти."
Старецът се изкикоти.
– За всички присъстващи разговорът между Карлайл и доктор Хамър бе като битка между андроиди, размахващи светлинни мечове и лазерни оръжия. Никой нямаше ни най-малка представа за какво говорят двамата, включително и аз, особено пък когато Карлайл използва думата "софистика" в критиките си. Пък и всички вече знаеха, че предложеният маршрут е най-добрият, понеже включваше Ливърмор и Фолс Сити. Защо трябваше да се вдига всичкият този шум за някакви си допълнителни петдесет милиона долара, между другото? Някой друг – останалите данъкоплатци – щеше да плати за това.
Водещият се опита да прекъсне Карлайл, позовавайки се на правилата на събранието: "Мисля, че вече чухме повече от достатъчно от вас, господин Макмилън." Тук тълпата бурно аплодира.
Карлайл не се трогна от споменаването на регламента. Той каза: "Не получих отговор на въпросите си, а като данъкоплатец от Йеркс Каунти имам правото да изисквам отговор."
Сега, важно е да се разбере, че мнозинството от присъстващите бяха данъкоплатци от Йеркс Каунти, а Карлайл бе дошъл отвън и следователно случайно се включваше в тази група, а това някак си имаше значение. Хората започнаха да викат на Карлайл да млъква и да си сяда и нещата бяха на път да излязат от контрол. Някои от присъстващите вече си слагаха палтата и се насочваха към вратата, поклащайки разочаровано глави пред всичката тази глупост.
Очевидно Карлайл бе притиснал доктор Хамър до стената, защитавайки позиции, в които и той самият не беше напълно сигурен. Добрият доктор Хамър се опита да се съвземе, напълвайки ушите ни с глупости, и двайсет и седем пъти заобиколи въпросите на Карлайл, преди да се разтопи като масло. След допълнително обсъждане отпред водещият съобщи, че събранието се закрива, и добави, че то ще бъде продължено следващата седмица, когато от Виена ще бъдат докарани допълнително математици специалисти, които да се изкажат в полза на предложения маршрут.
Беше една дълга седмица за всички и най-вече – за Карлайл. Вестниците не спираха да бръщолевят за нуждата от икономическо развитие в района и за това как магистралата била решаващо звено в тези планове. Бил Фланиган излезе с изявление, в което потвърждаваше, че магистралата ще обезпечи незаглъхващо икономическо развитие в щата през следващите двайсет и пет години.
В срядата след събранието на един уличен стълб пред пощата в Саламандър бе открит млад ястреб на Тимерман с дупка от куршум в гърдите и жица, увита около шията. Към дясното му крило бе прикачена бележка, надраскана с пастел върху къс кафява амбалажна хартия: "ИЛИ ТЕЗИ ПЕРНАТИ, ИЛИ НИЕ!" "Инкуайърър" публикува снимка на мъртвия ястреб, разлюлян от зимния вятър, и помести статия, в която се осъждаше актът и се призоваваше към спокойствие и здрав разум – две неща, които не можеха да бъдат открити никъде в Йеркс Каунти.