Другото нещо, което ми прави впечатление по тези тържества за официално прерязване на ленти, е, че те почти винаги са свързани с разрушаването на природата. Малката армия от блейзери си пада особено много по проекти от типа на строителство на магистрали, язовири, сметища за ядрени отпадъци и гигантски мостове – наистина огромни схеми от всякакъв вид, платени от данъкоплатците и нанасящи непоправими щети върху природата. Когато говорят по тези въпроси, често използват думата "прогрес", макар че напоследък все по-често я заменят с "икономическо развитие".
Слагат скъпоценните си блейзери само когато надушват някаква печалба. Когато някой проект е току-що завършен или толкова напреднал, че вече не може да бъде спрян. В по-ранните етапи се включват в шпионаж и конспирации, така че гледат да не се набиват много-много на очи. По този начин успяват да изненадат масите с чудесата на тези спекулации, когато един проект се появи в пълния си вид и готов за изпълнение. Нещо повече, елементът на изненада изстрелва проектите и те минават право през слабините и излизат от другата страна на всеки, дръзнал да постави под въпрос предимствата на някое конкретно магическо предприятие и неговата целесъобразност.
Усмихнах се на стареца и проверих диктофона, който бях поставил до чинията му. Бях виждал блейзерите. Всеки ги беше виждал.
Старецът сдъвка хапка от рохките си яйца. Отпи глътка от кафето си и продължи:
– Главният им форум, чрез който се справят с опозицията от всякакъв вид, е едно упражнение във фалшива демокрация, наречено "публично изслушване" или "общо събрание". Веднъж отидох на едно такова събрание, когато мислеха да строят голям язовир на Литъл Сал. Нали разбираш, плановете се правят от бюрократи, инженери и подбрани влиятелни личности. Когато всичко вече е решено, се свиква "публично изслушване" с цел – както благосклонно са му лепнали етикета – "привличане на гражданския принос".
Но големите стратези съвсем не искат гражданите да оказват какъвто и да е принос. Ако обикновените хорица започнат да сътрудничат, ще вземат да задават трудни въпроси от рода на "Кой наистина ще се облагодетелства от язовирите и магистралите?" и тогава проектите може никога да не се осъществят. Тези изслушвания са просто един ловък начин обикновените хора да бъдат подведени и да започнат да си мислят, че имат думата, което в действителност е така, само дето техният "принос" няма нищо общо с крайния "резултат" и следователно няма никаква стойност, да не споменаваме и това, че е абсолютно безполезен.
Планировчиците чудесно разбират това, задачата им да балансират подвеждането на хората да си мислят, че гласът им се чува, без реално да бъдат оставени да провалят голямата мечта, е твърде деликатна. Именно заради това местните лидери сядат сред публиката по време на такива събрания и се преструват, че са най-обикновени граждани. В същото време следят за онези, които могат да им създадат неприятности, за да могат впоследствие да ги идентифицират и да ги докладват на главните, двигатели на проекта, които не са от града.
И мога да се закълна, че Карлайл Макмилън веднага привлече вниманието им, защото за разлика от повечето овце не се оставя да бъде подвеждан от никого, или поне на мен така ми се струва. Нещо повече, той настървено мрази експертите. Трябва да разбереш, че експертите са ключът към цялата измамна схема, за която говорим тук. На събранията обикновените хора задават прости въпроси: "Не може ли в Денвър да се намери друг източник на вода, вместо да се строи бент на Литъл Сал и водата от него да се изпомпва от високопланинските плата чак до източните хълмове? Реката е много добра за риболов и повечето от нас не искат да се лишат от нея." В този момент костюмарите включват на скорост. Хореографията на цялата сценка е внимателно и сложно режисирана, защото печалбите са твърде високи, за да се оставя всичко на случайността. Водещият на събранието казва нещо от рода на: "Ще помоля за отговор нашия експерт, Лари Софтуер, доктор на инженерните науки от Технократския институт в Масачусетс, който може да се похвали с двестагодишен опит при решаването на подобни въпроси и има четиристотин и шейсет подчинени, завършили престижни колежи, както и компютър, по-голям от този град."
Доктор Лари, който се намира на първия ред, държи в ръцете си двайсетина папки със спирали. Общото им название е "Доклад". Експертът Лари се надига, слага ръка върху купчината папки и изрича тържествено: "Надявам се, че всички сте имали време да прочетете и обмислите Доклада. От страница сто и шестнайсета до страница двеста и деветдесета в том дванайсети се намират анализите на очакваните печалби от този проект. Разбира се, в томове петнайсети и шестнайсети, както и някои полезни бележки от двутомното приложение към Доклада, е изложен мултикритерийният модел за нашите решения, в който сме включили цялата мрежа от алтернативи, приоритетните критерии и ползите, заедно с очаквания изход от всяка алтернатива в светлината на тези критерии. О, също така може би сте забелязали оправданието на направените финансови отстъпки в том единайсети. Като използвахме всичко това, стигнахме до сто осемдесет и два милиона симулации с помощта на нашия гигантски компютър "Краудад 290FXZ", като непрекъснато нагласявахме и тествахме нашите вероятности и проверявахме сензитивността на модела към промените на параметрите. Съвсем ясно е, че единствената възможна алтернатива е да построим бент на Литъл Сал, така че хората от Денвър да могат да получат водата, от която се нуждаят за миенето на колите си и тематичните си паркове. Старецът поклати глава.
– Питам те сега: гражданинът, който обича да лови риба във водите на Литъл Сал, по-умен ли е от Лари Софтуер с неговия "Краудад 290FXZ" и няколкостотин души персонал? Не, за бога! В хода на мисловната клизма на Лари нашият рибар започва горчиво да съжалява, задето изобщо се е надигнал от мястото си. Не е чел Доклада, защото не е знаел за съществуването му, а и да е знаел, би предпочел да отиде за риба, вместо да си блъска главата над него. Но продължава да стои прав, да кима разбиращо от време на време, за да не изглежда прекалено глупав, като през цялото време си дава сметка, че онова, което доктор Лари всъщност му казва, е: "Ще ти навра този проект отзад, попова лъжичке, затова си сядай и мълчи."
Освен всичко друго, губернаторът твърдо подкрепя начинанието – факт, който водещият на събранието споменава на всеки три минути, – така че за какъвто и проект да говорим, трябва да е окей. Губернаторът не би бил губернатор, ако не знаеше какво прави, нали? Също така някои граждани изпитват неудобство да се опълчат срещу неща, които умен човек като губернатора подкрепя, сякаш подобно поведение би свидетелствало един вид за липса на патриотизъм – дори и само това е достатъчно, за да се съгласят масите с всяка глупост, която им се предлага.
Проблемът бе в това, че – както споменах и преди – Карлайл Макмилън не се впечатляваше много от експерти. Даже напротив. Беше виждал подобни циркове и преди, в Калифорния. Така че когато вестникът, на който нашият щат разчита, изригна във възторг за новата магистрала, Карлайл хвърли един поглед на картите на втората страница и веднага разбра, че се очертават неприятности. В допълнение към една обща карта, показваща предлагания маршрут от Ню Орлиънс до Калгари, нашият репортер беше включил и серия от по-малки карти от различни части на щата. И ето я там: една хубава дебела линия, минаваща право през трийсетте акра на Карлайл на северозапад от Саламандър и през горичката отсреща.
Картите бяха придружени от най-спиращата дъха проза, която някога сте чели, описваща в детайли изумителните придобивки, които щеше да ни донесе новата магистрала. Една основна идея, прокрадваща се в проекта, бе да се осигури връзка между нефтопровода, който щеше да се построи при все още неексплоатираните нефтени залежи в Арктика и Калгари.