Без грам неудобство, Карлайл отвърна: "Мисля, че съм в състояние да разбера изчисленията, и бих искал да ми ги демонстрирате."
Това накара всички да се обърнат и да освиркат Карлайл. Нали разбираш, повечето дори не харесват звученето на думата "математика". Самото ѝ споменаване обикновено е достатъчно, за да накара масите да хукнат към изходите. Така че когато Карлайл се запъна и поиска доказателства, мнозинството започна да се възмущава от неговата наглост и да мърмори, че най-добре щяло да е, ако той вземе че се върне обратно в Калифорния, където по принцип било мястото на всички многознайковци. В този момент нещата станаха още по-интересни. Водещият тихо се посъветва с доктор Уендъл Хамър, главния есесовец на двигателите на проекта. След това се изправи с почервеняло като домат! Лице и с леко запъване отвърна, че човекът, извършил калкулациите, не присъствал на тазвечершното събрание. Карлайл рече, че това не било пречка, и предположи, че със сигурност някой от останалите присъстващи би бил в състояние да докаже защо предложеният маршрут е най-добър, като се имаше предвид колко ревностно го защитаваха. Още тайни преговори отпред. В ъгъла на смирените местните лидери започнаха да проявяват сериозни признаци на безпокойство.
Доктор Хамър бе изтикан напред и се опита да замаже очите на Карлайл с цял куп технически глупости, сред които се прокрадваха и изрази като "социални функции" и "размер на отстъпки в цените". Карлайл го изслуша търпеливо и отвърна, че личните му пресмятания безспорно доказвали, че друг маршрут, на шейсет километра на запад от предложения, е най-добрият, базиран на критериите, посочени в Доклада, и че той с най-голямо удоволствие би доказал твърдението си. Също така каза още нещо, което аз запомних дума по дума: "Нивата на отстъпките в цените, посочени в това проучване, са много по-ниски от истинската цена на проекта. Бих искал да разбера как сте избрали размерите на отстъпка, които използвате. Те не са реални, а всичко, което се доближава до някакви реалистични цифри, ще доведе до печеливш процент, който ще наклони още повече предпочитанията към западния маршрут. Нещо повече, мога да докажа, че западният маршрут е по-добър, дори като използвам същите цифри, посочени от вашите експерти."
Старецът се изкикоти.
– За всички присъстващи разговорът между Карлайл и доктор Хамър бе като битка между андроиди, размахващи светлинни мечове и лазерни оръжия. Никой нямаше ни най-малка представа за какво говорят двамата, включително и аз, особено пък когато Карлайл използва думата "софистика" в критиките си. Пък и всички вече знаеха, че предложеният маршрут е най-добрият, понеже включваше Ливърмор и Фолс Сити. Защо трябваше да се вдига всичкият този шум за някакви си допълнителни петдесет милиона долара, между другото? Някой друг – останалите данъкоплатци – щеше да плати за това.
Водещият се опита да прекъсне Карлайл, позовавайки се на правилата на събранието: "Мисля, че вече чухме повече от достатъчно от вас, господин Макмилън." Тук тълпата бурно аплодира.
Карлайл не се трогна от споменаването на регламента. Той каза: "Не получих отговор на въпросите си, а като данъкоплатец от Йеркс Каунти имам правото да изисквам отговор."
Сега, важно е да се разбере, че мнозинството от присъстващите бяха данъкоплатци от Йеркс Каунти, а Карлайл бе дошъл отвън и следователно случайно се включваше в тази група, а това някак си имаше значение. Хората започнаха да викат на Карлайл да млъква и да си сяда и нещата бяха на път да излязат от контрол. Някои от присъстващите вече си слагаха палтата и се насочваха към вратата, поклащайки разочаровано глави пред всичката тази глупост.
Очевидно Карлайл бе притиснал доктор Хамър до стената, защитавайки позиции, в които и той самият не беше напълно сигурен. Добрият доктор Хамър се опита да се съвземе, напълвайки ушите ни с глупости, и двайсет и седем пъти заобиколи въпросите на Карлайл, преди да се разтопи като масло. След допълнително обсъждане отпред водещият съобщи, че събранието се закрива, и добави, че то ще бъде продължено следващата седмица, когато от Виена ще бъдат докарани допълнително математици специалисти, които да се изкажат в полза на предложения маршрут.
Беше една дълга седмица за всички и най-вече – за Карлайл. Вестниците не спираха да бръщолевят за нуждата от икономическо развитие в района и за това как магистралата била решаващо звено в тези планове. Бил Фланиган излезе с изявление, в което потвърждаваше, че магистралата ще обезпечи незаглъхващо икономическо развитие в щата през следващите двайсет и пет години.
В срядата след събранието на един уличен стълб пред пощата в Саламандър бе открит млад ястреб на Тимерман с дупка от куршум в гърдите и жица, увита около шията. Към дясното му крило бе прикачена бележка, надраскана с пастел върху къс кафява амбалажна хартия: "ИЛИ ТЕЗИ ПЕРНАТИ, ИЛИ НИЕ!" "Инкуайърър" публикува снимка на мъртвия ястреб, разлюлян от зимния вятър, и помести статия, в която се осъждаше актът и се призоваваше към спокойствие и здрав разум – две неща, които не можеха да бъдат открити никъде в Йеркс Каунти.
Мърл Бегби, комисионерът от Саламандър, свали ястреба само някакви си три часа преди Карлайл да спре за покупки пред "Джак и Джил". Тъкмо излизаше с две пълни торби, когато Боби Ийкинс и неколцина други излязоха от "Лерой" и започнаха да го наричат с обидни имена. Казаха, че трябвало да си разкара задника оттук и да се върне там, където живеели всички смърдящи хипита. Карлайл не им обръщаше внимание до момента, в който Боби приближи и го притисна към витрината на магазина. Карлайл пусна торбите с покупки на земята и каза на Боби да се разкара, при което Боби замахна към него. Пропусна и Карлайл го метна право върху капака на доджа на госпожа Маклин.
Все още се спори по въпроса дали това беше грешка, или не. Но резултатът бе, че Хак Кенбъл се нахвърли да налага Карлайл направо там, на Главната улица. Карлайл беше як, но не чак толкова грамаден като Хак. Въпреки че Хак бе започнал да затлъстява, той беше по-едър и по-силен, и много по-злобен от Карлайл. Освен това бе обърнал няколко уискита преди началото на схватката и насъбралата се тълпа го насъскваше допълнително. Като нищо можеше да убие Карлайл, ако Телма Енгелстрьом не бе изскочила с писъци от "Дани" и не беше спряла боя с помощта на Джим Уебстър. Джим помогна на Карлайл да си събере покупките, даде му нови торби и му помогна да се качи в пикапа си. През цялото време тълпата, изсипала се навън от "Лерой" и "Дани", освиркваше Карлайл, с изключение на Хюи Сверсън, който изглеждаше много тъжен. Някои забелязаха, че Арло Грегориан също стоеше настрана и не казваше нищо. Докато ставаше всичко това, Боби Ийкинс продължаваше да лежи върху капака на доджа на госпожа Маклин и по изключение мълчеше.
На следващата седмица, когато събранието продължи, Карлайл се появи с насинено лице и вид на човек, неспал от няколко месеца. Този път експертите се бяха въоръжили с компютърни разпечатки, по-дълги от предлаганата магистрала, и ги пръснаха из хората, за да може всеки да ги види. После инженерите взеха думата и обясниха още веднъж всички технически детайли.
Карлайл не отстъпи от своето и както впоследствие някои тайно отбелязаха, победи всичките с помощта на логика и цифри. Продължи да твърди, че предлаганият маршрут не е най-добрият дори според техните собствени стандарти и че икономиите и печалбите, които те предвиждаха, бяха дяволски погрешни. Инженерите не спираха да си играят е химикалките си, да пристъпват неспокойно под масата и да се споглеждат с присвити устни, сякаш знаеха, че Карлайл е прав. Но главните фигури в костюми просто понасяха ударите с невъзмутимостта, на която се бяха научили през всичките години, прекарани в политиката. Проблемът бе в това, че Карлайл спореше с онези, които държаха микрофона, а това винаги е губеща позиция.