Както и да е, тази вечер във "Флагстоун" се чува музика. Из балната зала са пръснати дъски и сглобки и много по-добра мебелировка от старата, която старецът си спомняше. Карлайл и младежът от Ливърмор, когото си е взел за помощник, имат намерение да сглобят мебелите, преди да е настъпила зимата. Сега обаче е още лято и откъм езерото полъхва приятен бриз...
Високо на стената откъм страната на езерото е закачено парче дърво с гравиран на него символ на богинята Веста и надпис "На Коуди" точно под него. Карлайл го смъкна от мястото му над вратата на старата му къща, преди булдозерът да я събори.
Гейб О'Рурк вече е доста стар, но двамата със стареца си прекарват приятно в разговори за дните, които бяха прекарали в Париж, и в спорове относно цвета на стените на тяхното бунгало, намиращо се в съседство с "Флагстоун". Докато останалите работят в залата, Гейб се упражнява на акордеона си на една страна и така осигурява музикален съпровод на ударите с чукове и тихите ругатни, които се чуват от време на време. Понякога Карлайл изнася градински стол край езерото, за да може Гейб да лови малки рибки. Гейб обича да наблюдава танца на малките бобри току под повърхността на водата, когато някоя рибка захапе стръвта на въдицата му. Когато късно следобед другият старец с куцукане се присъедини към него, двамата почистват улова и за вечеря си готвят риба и пържени картофки.
И, слава на бога, Гейб все така обича да свири танго! Понякога, късно през нощта, когато двамата седят в бунгалото си, съквартирантът му го моли да извади акордеона. Гейб засвирва парижките си песни. Изпълнява ги наистина добре и гледа как приятелят му приближава до прозореца, впива поглед в езерото и крадешком бърше очи, мислейки, че Гейб не го вижда.
Никой от двамата не казва нищо на Карлайл, когато Сузана изчезва за известно време, без да каже къде отива. Намират го за малко странно, но и двамата са се пренастроили на вълната на модерните времена и са приели, че връзката между мъжете и жените сега е много по-различна от преди. Но когато е тук, което значи през по-голямата част от времето, те обичат да наблюдават лицето ѝ, когато Карлайл се връща у дома след дълъг уморителен ден и излиза от един стар зелен микробус с надпис "ФОТОГРАФСКО СТУДИО КИНКАЙД, БЕЛИНГЪМ, УОШИНГТЪН", напечатан с избелели червени букви на вратите. Тя се спуска към микробуса, обвива ръце около шията му и отпуска глава на гърдите му. Той е потен и леко се олюлява от умора, а на рамото му е преметнат стар, но добре запазен кожен колан за инструменти.
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка, на която да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре от сега, когато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват близо до прозорците с гледка към езерото. Докато новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му, Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Гейб кимва, отпива глътка бира, оставя цигарата си "Лъки Страйк" в пепелника и засвирва – наистина прочувствено, наистина жално, твърдо, едновременно свободно и с удоволствие. Преди известно време Сузана показа на Карлайл основните стъпки на тангото и всички доста се забавляваха да го гледат как се препъва, докато ги учи. Не е кой знае какъв танцьор, но се справя. Що се отнася до Сузана, тя е пълна противоположност. Както обича да казва Гейб: "Не знам къде се е учила, но Сузана наистина умее да танцува танго."
Облечена е в дълга до земята рокля, която сама си е ушила – с блед цвят на лавандула и тънки презрамки. Роклята ѝ стои наистина добре. Бременна е в петия месец с тяхното второ дете и закръглеността на корема ѝ си личи ясно под дрехата. Прибрала е червеникавата си коса високо на тила си и цялата е окичена със сребро, включително големите халки на ушите. Залата е леко осветена от шейсетгодишните лампи на тавана, които хвърлят причудливи сенки по дансинга и се отразяват в обеците ѝ, когато извърне глава.
Сузана е цялата сребро и мекота, а Карлайл е облечен в специално изпрани и изгладени за случая дрехи – бежова риза в милитъри стил и панталони в цвят каки. Но не е сменил работните си обувки.
Гейб свири наистина добре, леко облегнат на стола си, затворил очи. Карлайл взема Сузана на ръце и двамата се движат по дансинга – красива гледка. Сузана му се усмихва, когато той леко я навежда назад в ритъма на тангото.
В сепарето на втория ред големият жълт котарак се отърква в заслушания в музиката старец, вперил поглед през отворения прозорец към магистралата. Старецът бавно прокарва пръсти през козината на котарака, но не мисли нито за него, нито за магистралата. Едва забелязва Карлайл и Сузана, загледан през тях, зад тях, над езерото и светлините на фаровете, бягащи към Калгари, отвъд времето.
На хиляда и двеста километра югозападно от стареца, от стария павилион за танци и тангото, звучащо в честна лунната светлина, под няколко дъба лежи преобърната каравана. Собственикът ѝ е загинал преди година, прострелян от федерални агенти. Говореше се, че разбил с ритник една врата, размахал оръжие и паднал повален, когато заплашил агентите.
Караваната бавно се обръща в ръжда в планините на Аризона, високопланинският здрач отстъпва място на тъмнината, докато Карлайл Макмилън нежно навежда Сузана Бентийн назад, а един старец разсеяно слуша как друг старец свири танго. Музиката отлита навън през отворения прозорец и се смесва с далечния звук на трафика по онова, което хората наричат Пътя на високопланинските плата.
Старецът си мисли за една жена на име Амели и за един град на име Париж, и къде е изчезнало всичко това... и колко бързо е изчезнало... когато човек не се е вглеждал в него наистина отблизо.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Историята в " Танго " е напълно самостоятелна, но е продължение на други две мои книги: "Мостовете на Медисън" и "Хиляда пътища". Онези от Вас, които са чели предишните книги, до известна степен ще са запознати с определени случки и герои. За всеки, който проявява интерес, "Хиляда пътища" разказва за опитите на Карлайл Макмилън да открие баща си, Робърт Кинкейд, който играе важна роля в "Мостовете на Медисън".
За книгата:
Robert James Waller High Plains Tango
Copyright © 2005 by Robert James Waller
This translation published by arrangement with Shaye Areheart Book's, a division of Random House, Inc.
Този превод е публикуван съгласно споразумение с Shaye Areheart Book's, Random House, Inc.
All rights reserved.
Робърт Джеймс Уолър
ТАНГО
Роман
© Превод от английски: Мария Чайлд
© Редактор: Манол Виденов
© Художник: Максим Ячев
© Коректор: Милка Белчева
Предпечат Митко Ганев
Американска. Първо издание
Формат 84x108/32. Печатни коли 25
ISBN 978-954-330-151-5
© ИК "Унискорп", 2008
София, ул. "Модест Мусоргски" № 11
тел. 9449764
e-maiclass="underline" uniscorp@mail.bg
Фирмени щандове:
Книжна борса "Еквус Арт":
София, ул. "Ракитин" № 2
Борса "БАЛКАН":
бул. "Цариградско шосе" № 113, щанд 16
Печат "Унискорп" ООД
корекции:
buba 2015 г.