Веднъж да се изправите и разберете собствените си граници, вие ще можете да работите с тях, вместо да ги оставяте да действат против вас и по този начин да ви пречат по вашия път, което те задължително правят, когато ги игнорирате, независимо дали го разбирате или не. И най-сетне в много случаи вашата слабост се оказва ваша сила. Например когато къщичката на Бухала се разлетя, кой беше онзи който успя да се спаси, дори когато врата бе закрита от голям клон, кой беше онзи който мина през листата?
Най-малкото животно — Прасчо!
А сега последната част на принципа. Защо съществува пилето. Аз не знам защо. Защо пилето прави това, което прави? Не знаеш? Ние също. Никой не знае. Учените обичат да се перчат наоколо и да се правят на умни, поставяйки етикетчета на всичко, но ако се вгледате по-надълбоко в тях, най-накрая ще разберете че те не казват много: Гени. ДНК. Само плуват на повърхността. Инстинкт? Сещате се какво имам предвид:
Любопитния: Защо птиците отлитат на Юг?
Учения: Инстинкт.
Това значи: — Не знаем!
Най-важното е дали наистина се нуждаем от това знание? Ние не се нуждаем от това да имитираме ученият, който гледа света с електронен микроскоп, търсейки отговори които никога няма да намери, а вместо това ще се затрупа с още въпроси, не се нуждаем да играем ролята на Абстрактният Философ, задавайки трансцедентални въпроси и давайки безсмислени отговори. Всичко от което имаме нужда е да разпознаваме вътрешната природа на нещата и да работим с тях, такива каквито са. А когато не можем, тогава изпадаме в беда.
Пух и Прасчо схванаха това, сами когато се опитваха да хванат Катерица. Не знаейки какво наистина обича да яде, Прасчо реши че ще му харесат жълъди и Пух си го помисли, обаче не забравяйте първо какво е Катерица?
Един ден, когато Кристофър Робин, Пух и Прасчо си приказваха, Кристофър Робин отвори приказка за това какво яде и каза между другото: — Видях Катерица, днес, Прасчо.
— Какво правеше?
— Събираше жълъди наоколо. И май не ме видя. — каза Кристофър Робин.
— Веднъж видях един. — каза Прасчо. — Най-малкото мисля че съм го виждал. Ама може и да не съм…
— Аз също — каза Пух, чудейки се какво е Катерица.
— Не може да сте го виждали често! — каза Кристофър Робин.
— Не и сега! — каза Прасчо.
— Не и по това време на годината! — добави Пух.
Това е което Катеричката е! Така че Прасчо и Пух решиха да си хванат един. Планът започна добре.
Първата идея на Пух беше да направят много дълбок капан И после като дойде Катерицата наоколо да падне в капана…
— Защо? — пита Прасчо.
— Какво защо? — каза Пух.
— Защо да пада вътре?
Пух си почеса носа с лапа и каза, че той трябва да дойде наоколо, пеейки си песничка и гледайки към небето, чудейки се дали ще вали така че той няма да може да забележи капана, докато не падне наполовина вътре, когато ще е твърде късно. Прасчо каза, че това е страхотен капан, но какво би се случило ако все пак вали навън?
Пух си почеса носа наново и после каза че не се е замислял за това. После му просветна, че ако вали то то хефалумпа ще гледа небето пак, чудейки се дали ще спре и така пак няма да може да види капана, докато не падне наполовина вътре… когато ще е твърде късно. Прасчо каза че след като и това му е ясно, той е размислил и че това е супер ловък капан.
Пух се възгордя като чу това и той вече едва ли не се чувстваше така като че ли хефалумпа вече е паднал в капана, но все пак имаше още нещо за обмисляне: Къде все пак щяха да направят много дълбокия капан?
— Но той може да ни види като го правим! — каза Пух.
— Не и ако гледа към небето! — каза Прасчо.
Това звучи лесно, нали така? Нека видим! Първо да направим дупка… за която да сме сигурни че е достатъчно голяма за Катерица. И най-добрият начин да се подсигури че той ще падне вътре е поставянето на нещо, което той много обича, като големи лешници или…
— Мед! — каза Пух.
— Мед? — пита Прасчо.
— Бурканче мед!
— Ама сигурен ли си?
— Голям буркан мед! — настоя Пух.
— Кой е чувал някога за Катерица, обичаща мед? Лепкаво, сладко… Как може въобще…
— Най-доброто нещо! — каза Пух.
Добре де, мед. Слагате мед в капана и преди да сте се усетил; и вече ще сте хванали…
Хъм нещо се е объркало. Не е Катерица. Но какво е? Може би Прасчо ще ми каже като отиде да погледне в капана.
— Помощ! — нададе вик Прасчо. — катерица, ужасна катерица! — и тръгна да бяга обратно, толкова бързо колкото можеше, крещейки „Помощ! Ужасна катерица! Помощ! Ужасна катерица!“ И не спря да крещи, докато не стигна до къщата на Кристофър Робин.