В този случай, крадецът излязъл напред и поискал шанс да работи за защитата на Ч’у. Генералът дал съгласие.
Същата нощ крадецът се прокраднал в лагера на противника, влязъл в палатката на генерала им и откраднал завесите над леглото. Тцу-фа ги върнал обратно на следващата сутрин със специален конвой с бележка, в която се обяснявало, че те били намерени от един събирач на стрели.
На следващата вечер крадецът откраднал генералските възглавници. А на сутринта те били върнати с подобна бележка.
После крадецът откраднал дрехата на генералската наложница. После я върнали обратно.
Същият ден Генералът привикал офицерите си и им казал:
— Още една нощ и това ще бъде главата ми.! На войските било наредено да напуснат лагера и да се върнат по домовете си.
Следователно няма такова нещо като твърде безполезна уродлива или малка способност. Всичко зависи от това как я използваме. Както отбелязва Лао Дзъ лошото е просто необработен материал за доброто.
Много често най-лесният начин да се отървеш от Минусът е да го превърнеш в Плюс. Както и да е понякога е възможно да се върнат чертите, които се опитвате да елиминирате с всички сили. Но ако правите правилните неща те ще се върнат по правилният начин. А понякога точно онези тенденции, който най-малко харесвате в себе си използвани по правилният начин и в правилното време може да спасят живота ви. И помислете два пъти преди да се самообвинявате, дали пък това не се е случвало и на вас.
Какво имаме предвид ли? Ми нека си спомним ситуацията с Тигъра.
— Как падна вътре Йори? — попита Заекът чистейки го с кърпичката на Прасчо.
— Не съм!
— Но как!
— Бях накаран! — каза Йори.
— Ооооо… Нима някой те блъсна вътре?
— Някой ме накара! Аз стоях и си мислех на брега на реката, мислене дали някой от вас знае какво е това въобще, когато някой ме накара…
— О, Йори! — извикаха всички.
— Сигурен ли си, че не си се подхлъзнал? — попита мъдро заекът.
— Разбира се, че се подхлъзнах! Ако и вие стоите на хлъзгав бряг на река и някой ви накара да паднете и вие ще се подхлъзнете. Какво си мислите че направих аз?
— Но кой е бил? — пита Ру.
— Предполагам, че е Тигъра! — нервно се обади Прасчо.
— Но Йори, каза Пух, дали това е било шега или е нарочно…
— Не съм спрял да се питам Пух. Дори по средата на реката аз пак се питах дали това е било яка шега или си е истински инцидент. И когато изплувах на повърхността си казах — Мокро е! Ако се сещате какво имам предвид.
За да си върне на Тигъра, Заекът прибегна до един от своите най-известни планове: Пух Прасчо и той ще закарат Тигъра някак си до място в гората където той никога не е бил и ще го оставят там сам и изгубен. И после той ще стане Малкият и Извиняващ се тигър, който никога повече няма да си прави такива шеги.
Да много умно, както би казал Йори, защото за заекът е възможно да заблуди всеки в гората, освен самия себе си. Всеки, освен Тигъра! Тигрите никога не се губят, дори и в мъглата по средата на гората. А това качество е много полезно.
Защото въпреки че Пух и Прасчо успяха някак да се върнат обратно…
— Къде е Заекът?
— Не знам! — каза Пух.
— О… ами очаквам Тигъра да го намери. Той се опитва да открие всички вас.
— Ами… — каза Пух… — Трябваше да се върна вкъщи за нещо… Прасчо също… и тъй като трябваше да го вземем…
— Аз пък идвах да ви видя… — каза Кристофър Робин.
— Така че те отидоха в къщичката на Пух и се гледаха много дълго време, през което Тигърът крещеше търсейки Заека. И накрая Малкият и Много Съжаляващ заек го чу. И Малкият и Много съжаляващ заек изплува от мъглата и изтича при Тигъра… Добрия Тигър, Големия Тигър, Огромния и Помагащ тигър, Тигърът който се шегува, ако въобще се е шегувал все пак…
— О, Тигър… Колко се радвам да те видя… — проплака заека.
А в приказката за грозното патенце, кога то спря да се смята за грозно? Когато то най-сетне разбра, че е лебед! Всеки от нас има по нещо специално, някакъв вид лебед скрит дълбоко вътре в нас. Но преди да разпознаем какво е то, какво да направим, ако сме затънали до коленете в кал? Мъдрите са тези които са! Те работят с това което имат и правят това което могат.
Във всеки има по нещо, от което иска да се освободи и нещо, което иска да промени. Но в същото време не бива да се отчайваме прекалено, не бива да се съдим. По пътя на необходимостта и щастието много от тези неща ще се променят от само себе си, други ще не станат нужни. Първото нещо което трябва да направим е да разпознаем и да се доверим на собствената си Вътрешна Природа и никога да не я губим от поглед. Така че в Грозното патенце се крие лебеда, в шегуващият се Тигър се крие един Спасител, който знае пътя и във всеки от нас има по нещо специално, нещо което трябва да запазим.