Нека приведем няколко примера:
През 1927 година 32-годишен мъж стоял на брега на езерото, в Парка на Линкълн, Чикаго, възнамерявайки да скочи в черните му води и да се удави. Дъщеря му починала, компанията му фалирала, репутацията му паднала и той станал алкохолик. Стоейки така, той се питал какво може такъв нещастник да направи. После дошъл и отговора — сега бил най-сетне свободен да поема рискове, да прави каквото иска и по този начин да помага на други хора. Той се върнал у дома и започнал да върши онова, което считал че му е отредено от Господ, а не това, което му е казвано че трябва. Той следвал законите на природата и променял навиците си хармонизирайки ги с тях, дори когато за това се изисквало цялостна промяна на живота му. Тези закони вдъхновили и подкрепили най-големите му успехи. Но без вярата и промяната, нямало никой да свързва името Букмистър Фюлер с хуманността.
През 1854 година, едно момче било изгонено от училището Порт Харон, Мичигън, за лошо поведение. То било там само за три месеца. И това било цялото му официално обучение в живота. По-късно то работело като асистент в лаборатория. Но после и от там го изхвърлили. Неговият шеф го ударил и изхвърлил в прахта, казвайки му, че от него няма да излезе нищо. Но момчето си имало план и малките пречки не можели да го спрат. Искал да изучава приложението на природните закони в механиката. После той станал най-известният изобретател в Америка с над 3000 американски и чужди патента на негово име, име което се е превърнало в синоним на гений — Томас Едисън.
Нерискуващите песимисти никога не постигат нещо повече, просто защото не гледат обективно на ситуациите, не виждат и не вярват в собствените си сили и никога не поемат какъвто и да било риск. Например когато Ру паднал в потока, по време на Известната си експедиция към Северния прът, какво направил Йори? Много след като Ру бил изваден от реката, Йори с половин сърце проснал опашката си над водите, за да може Ру да я сграбчи и да излезе навън или по-точно, за да може Йори да обере точките от това, че все пак е направил нещо. Разбира се, Йори така и не е искал да направи някому добро и то не се е случило!
И кой е спасил Ру? Паникьосаният Прасчо почнал да скача нагоре надолу и да вика. Безполезният Бухал инструктирал Ру да си държи главата над водата. Консерватора Канга го питал само как е. Капитан Заек само раздавал команди. И само оптимиста Пух, погледнал реално какво може да бъде направено в тази ситуация и действал. Два завоя на реката по-надолу, Пух вече стоял с голям прът в лапи, Канга хванал другият му край от другия бряг и така те го разпрострели над реката и задавяйки се, но викайки че Плува, Ру се хванал за пръта и бил изтеглен навън.
— Видяхте ли ме как плувам? — ентусиазирано викал Ру, докато Канга го мъмрел — Пух, нали видя че мога да плувам? На това му се вика плуване! Заек, видя ли ме? Плувах! Прасчооо, какво си мислиш, че правех! Плувах! Кристофър Робин видя ли…
Но Кристофър Робин не го слушал Той се обърнал към Пух:
— Пух, откъде намери тоя прът?
Пух се загледал в пръта.
— Ами просто го намерих! Помислих, че би бил полезен и просто го донесох до тук!
— Пух — тържествено казал Кристофър Робин. — Експедицията приключи! Ние току-що открихме Северния прът.
Както Пух откри Северния прът, така и ние ако веднъж разберем каква е ситуацията и какво може да бъде направено, то ние ще можем да използваме всяко нещо по пътя, за да се справим със задачата. Много по-често отколкото очакваме, нещата, които са ни нужни са до нас и това което трябва да сторим е да ги използваме.
Например, когато Прасчо беше застигнат от наводнението.
— Безпокоя се! — си каза той, — Да си толкова малък и изцяло обграден от вода… Кристофър Робин и Пух щяха да се спасят като се покачат на някое дърво, Канга със скачане, Заекът със бягане, Бухалът с летене, а Йори… ми Йори с издаване Вой, докато не дойде някой да го спаси, ама съм аз, заобиколеният от вода и как да стане, като не мога да правя нищо?
После се сетил за историята, която му разказал Кристофър Робин, за човекът на пустинния остров, който написал нещо в бутилка и я хвърлил в морето, та Прасчо се сетил, че може да напише и той нещо и да хвърли бутилката във водата и така да се надява някой да го спаси.
Което и направил.
И когато Прасчовата бутилка минала покрай Пух, той взел съобщението. Но после трябвало да отиде до Кристофър Робин, за да разбере какво пише вътре. И така Пух запушил най-голямото си гърне за мед, хвърлил го във водата и скочил отгоре му и така със експерименталната си лодка той стигнал до Кристофър Робин, където съобщението било разчетено и Спасителният отряд сформиран. Но се сетили, че им трябва по-голяма лодка. И Пух се сетил за нещо.