В крайна сметка Прасчо бил спасен и то от известният Пух, мечето, откривателят на Северния Прът.
— Кажи, Бухал, Да си виждал скоро Пух?
— Ми мисля че го видях преди малко да слага нещо в килера. А и все пак не съм обърнал внимание, какъв е проблема.
— В килера? Току-що хвърлих поглед и там…
— Какво е това?
— Бухал, защо има толкова много кутии тук?
— Кутии ли?
— И са пълни с обувки…
— Обувки?
— Виж това: Лоферс, Сандал, Оксфорд…
— Всички видове, всички размери…
— Бухал, не съм съвсем сигурен, но предполагам нещо…
— Изглежда че Пух е кулприта! — каза мъдро Бухала.
— Ако го видиш му кажи, че искам да поговоря с него, ок?
— Разбира се!
Тези две безстрашни спасения споменахме, за да въведем един от най-важните термини на таоизма Тз’у, което може да се преведе като загриженост и което е произхожда от сърцето. В 67 глава на Тао те чинг, Лао Дзъ го нарича първото съкровище и после пише От загрижеността произхожда куража. Можем да кажем, че оттук идва и мъдростта. Ясно е, че у който няма загриженост липсва мъдрост. Познание — да, разум — може би, но не и мъдрост! Разумът не е сърце! Познанието не е грижовно. Но мъдростта — да! Считаме също, че cor, латинската дума за сърце, е коренът на думата кураж. Прасчо го казва по този начин: Канга не е умна, не не е, но бидейки толкова загрижена за Ру, успява да направи нещо важно за него, без да го обмисля. Тз’у не само спасява живота на Ру, откривайки северния прът, но и спасява Прасчо, давайки му куража да потърси помощ от Пух и да спаси Бухала, в мига когато пада къщичката му. Прасчо, както си знаем, е едно много малко животинче и не е най-умното, но когато пада къщичката на Бухала, той открива в себе си повече кураж, отколкото въобще си е помислял, че има.
— Здравей, Бухал! — каза Пух. — Мисля, че не сме закъснели много за… Имам предвид, как си? Прасчо и аз дойдохме да видим как си, защото… е вторник.
— Седнете, Пух, Прасчо… — каза мило Бухала. — Чувствайте се удобно.
Те му благодариха и се постараха да се почувстват толкова удобно, колкото им бе възможно.
— За да те видим, Бухал — почна Пух. — за да те видим бързахме, за да сме тук преди… ми за да сме тук, за да си тръгнем пак.
Бухалът кимаше тържествено.
— Поправете ме ако греша, — каза той. — но мисля, че съм прав в предположението си, че днес е изключително ветровито навън.
— Много, наистина! — каза Пух, опитвайки се да си стопли ушите и пожелавайки си да се върне невредим у дома си.
— И аз мисля така… — почна Бухала. — Било такъв ветровит ден, когато моят чичо Робърт, чиито портрет можете да видите вдясно на стената, докато се завръщал в късния следобед от… — Ама какво е това?
Чу се силен пукот.
— Внимавай, Прасчо! — извика Пух. — Имам предвид часовника! Прасчоооо, падам отгоре ти!
— Помощ! — изписка Прасчо.
— Пууууууууух! — обади се Прасчо нервно.
— Даааа! — отговорът дойде някъде иззад столовете.
— Къде сме?
— Ми не съм сигурен! — каза стола.
— Ми дали сме, сме ли в дома на Бухала?
— Ми така си мисля, защото точно щяхме да пием чай, но не…
— Ох! Дали все пак Бухала има картонени кутии на тавана си? — пита Прасчо.
Но след като Пух преобърна стола и хвърли поглед на ситуацията, в главата му блесна страхотен План. Бухалът щеше да прелети до тавана с парче канап, да завърже канапа за жицата на коша и да се върне отново долу. После Прасчо щеше да се изкачи по въжетo, което те двамата с Бухала щяха да опъват…
— И какво ще стане с Прасчо, в случай че все пак не се скъса канапа? — пита Бухала.
— Ми ако предположим, че се скъса? — пита Прасчо.
— Ми ще се пробваме с нов канап!
Всъщност това не беше много удобно за Прасчо, защото много от въжетата, които използваха за катерене нагоре се късаха и той се озоваваше долу, но все пак дотук това беше и единственото нещо, което изглежда можеше да направи. Така че ако се върнем назад към многото прекрасни часове, които Прасчо бе прекарал в Гората, без да е необходимо да се катери по разни въжета, Прасчо би намигнал на Пух и би казал че това е прекрасен план.
Но накрая…
Той стискаше и се издигаше и последни сили най-сетне бе навън! Щастлив и ентусиазиран най-накрая се запъти да изпълнява и последното послание на затворниците.
— Всичко е наред! — каза той от кашона. — дървото ни е било издухано и точно пред вратата Бухал има клон, но Кристофър Робин и аз можем да го избутаме и можем да донесем въже за Пух, ей сега ще отида и ще му кажа и мога да сляза от дървото лесно, в смисъл то си е опасно, но аз мога да го направя и после Кристофър Робин и аз ще сме тук до половин час. „Довиждане, Пух“ — каза той и се изпари без дори да дочака Пуховото „Довиждане Прасчо! И Благодаря ти Прасчо!“